Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Вече не можеше да контролира гнева, който се надигаше в нея. Едва не изгуби ума си от ярост, когато една прислужница ѝ донесе отговора на Хюрем, след като една от наложниците я попитала:
— Изобщо ли не се притесняваш от Гюлбахар хасеки?
— Ами че защо да се притеснявам? — попитало момичето първом. После, разказваше прислужницата, додало самодоволно: — Аз съм млада, а тя — стара. Ако родителите ми се бяха забавили с още година-две, щях да бъда връстница на сина ѝ. Младите трябва да се поучават от опита на възрастните. Изпитвам уважение към нея. Все пак годините ѝ не са никак малко.
— Виж я ти тази нахалница, виж я ти тази нахалница! — агонизираше цяла вечер Гюлбахар. — Синът ми току-що навърши шест години. А тя станала голяма жена, пък се пъчи, че била още млада.
За първи път от години наред крещеше и ругаеше на родния си черкезки език. На зазоряване тя най-сетне реши как да постъпи. Нямаше да се предаде. Щеше да се бори за своето бъдеще и за това на сина си. В нейните вени течеше кръвта на кралица Томирис, изпратила в Ада персийския владетел Кир. Нямаше да склони глава пред московската гяурка!
Когато слънцето достигна най-високата си точка в небето, тя излезе от покоите си, придружена от своята най-вярна прислужница. Момичето забеляза, че погледът на Гюлбахар не вещае нищо добро, и направи безуспешен опит да я разсее малко.
— Хайде да излезем в розовата градина.
Хасеки султан гневно се завтече по коридора и стигна до вратата на Хюрем. Доверчивият Джафер не долови опасността, а се поклони с уважение пред Гюлбахар хасеки и широко разтвори вратата. Момчето дори се зарадва на посещението. Значи, Гюлбахар най-сетне приемаше господарката му.
Ала очакванията му се оказаха излъгани. Едва влязла вътре, Гюлбахар вдигна врява до небесата.
— Къде е проклетата московска измамница?
Премина като ураган през трите стаи и нахлу в спалнята на Хюрем.
— Ах, ти, московска гяурка такава! — започна тя настървено да налага момичето с дряновата пръчка. За всеобщо учудване Хюрем изобщо не се противопостави. Дори не извика, а само стоеше безучастна. Единствено по лицето ѝ се изписа израз на болка.
Гюлбахар вилнееше неудържимо, заслепена от гняв. Съпровождаше ударите на пръчката с неспирни крясъци.
— Дано да пукнеш! Дано главата ти да хвръкне! — нареждаше тя.
Никой не можеше да озапти Гюлбахар. Силната черкезка красавица отблъскваше с една ръка тези, които се опитваха да я отдръпнат, а с другата продължаваше да налага девойката с пръчката. После захвърли пръчката и налетя върху Хюрем с юмруци и плесници. Хвана я за косата и започна да я влачи по земята. Рита я. Един кичур от косата на момичето остана между пръстите ѝ. Изподра лицето ѝ.
Хюрем изобщо не реагира. Не помръдна, не издаде звук. Безропотно се остави да я пребият. Не откъсваше очи от лицето на Гюлбахар. Гледаше и кичура от красивата си червена коса, оплел се в пръстите на жената. Едно-единствено нещо си повтаряше — Гюлбахар ще проклина деня, в който я срещна!
Когато Гюлбахар хасеки най-после я остави в окаяно състояние и си тръгна, Хюрем се опита да се изправи на крака. Сетне се отпусна, сякаш беше на път да припадне, и остана просната на земята.
XXVII
Сюмбюл ага се гърчеше от ужас.
— Не мога да кажа такова нещо, пък каквото ще да става — извика той, разтреперан от гняв. — В никакъв случай!
Хюрем изобщо не му обърна внимание. Продължи да съзерцава морето през прозореца. Това беше любимото ѝ място. Откриваше се гледка към морската шир и тъй като нямаше как случаен наблюдател да надникне отвън, това беше един от малкото прозорци без решетки в харема.
Ако беше преди няколко дни, Сюмбюл щеше да я наложи с пръчката по гърба и да посини и местата, които Гюлбахар беше пропуснала, но сега той нямаше избор. Смееше ли някой да вдигне ръка срещу жена, която споделя постелята на падишаха? Каза си, че с крясъци и викове нищо няма да постигне, и се опита да смекчи тона си.
— Хюрем ханъм, полудя ли? — Той също престана да я нарича Александра, откакто падишахът продължи да я вика в покоите си след първата нощ. — Как ще откажеш на самия султан?
Като видя, че момичето не отронва и дума, се обърна към насъбралите се прислужници.
— Хайде, кажете и вие нещо! Езиците ли си глътнахте? Щом владетелят е казал „ела“, редно ли е жената да отвръща „няма да дойда“? Къде се е чуло и видяло това?