Хюрем. Московската наложница

— Султанът отново е повикал Хюрем.

Гюлбахар не повярва на ушите си, когато прислужниците ѝ донесоха тази вест.

Но вечерта, когато песните на московската наложница се преплетоха със споделен смях, хасеки султан почти обезумя. Вдигна страшна врява. Онази нощ тя не мигна, нито позволи на прислужниците да поспят. Твърдият ѝ кавказки характер отново излезе на бял свят.

— Не мога да понеса това — повтаряше тя. — Не мога да преглътна някаква малка рускиня да ми отмъкне Сюлейман.

А как добре започна този ден! Сутринта отиде в покоите на младия принц, а буйният и жизнерадостен малчуган разсея всичките ѝ тъги и тревоги.

Дори за миг се поколеба дали не преувеличава. Не се ли притесняваше излишно заради московската наложница? В края на краищата нравите, традициите и обичаите бяха такива. Падишахът имаше право да прекара нощта с всяка жена, която поиска. Защо хасеки се безпокоеше толкова? И досега е било така. Думичка не беше отваряла нито за гръцките момичета, нито за пламенните египетски красавици с маслинено-черните им кожи. Какво я прихвана сега, че скърца със зъби заради московската гяурка? Та това девойче е още дете.

— Сюлейман ме обича — убеждаваше се Гюлбахар под нос.

Сюлейман, който сега даде на рускинята името Хюрем, навремето ѝ беше казал:

— Твоето име ще е Гюлбахар[62]. Имаш красотата на роза и свежестта на пролет.

Роди му син! Ако не беше Мустафа, Сюлейман щеше да остане без престолонаследник след смъртта на принц Махмуд. Гюлбахар беше жената, благодарение на която той не се превърна в „падишах без потомство“. Когато се възкачваше на престола, принцът вече беше в прегръдките му.

Тези мисли поуталожиха малко огъня в сърцето ѝ. По всяка вероятност нямаше от какво да се страхува. Тя беше втората жена в османския дворец. А щом Хафса султан се споминеше, тя щеше да стане първата жена в огромната Османска империя.

— Добре де — не спираше да се измъчва тя, — щом е така, защо притесненията не престават да ме гризат? Защо се боя от тази московска сополана? Ами какво ще стане, ако московската гяурка роди син от Сюлейман? — изрече Гюлбахар за първи път страховете си на глас.

Именно тази мисъл не ѝ даваше покой. Осъзнаваше, че момичето беше по-различно от останалите наложници. Не знаеше защо, но беше различно. Успя да впечатли владетеля. Сюлейман вече я настани току под носа ѝ. И тя се терзаеше, че ако момичето му роди син, той кой знае какво още щеше да направи.

Нощем скачаше от постелята си, измъчвана от кошмари, но не споделяше съня си с никого. Нима можеше да разкаже, че почти всяка вечер сънува мазно, черно, мръсно въже? Около чий врат щеше да се усуче тази гибелна примка?