Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Незначителни и дребни, мислеше си част от мен, докато наблюдавах видовете, които се тълпяха по улиците. Всички бяха толкова дребни и незначителни.
Нима Върховенството си мислеше, че са толкова велики? Те бяха просто насекоми. Хапещи насекоми. Те създаваха дразнещ шум, който трябваше да бъде заглушен. Защо тези насекоми ми се зъбеха? Беше нужна една-единствена мисъл, за да ги размажа и…
Ама какви мисли ми минаваха през главата? Отдръпнах се от прозореца и почувствах, че ми се гади. Усетих как очите са ме обградили и ме наблюдават. Този път ги разбрах. Тези мисли за насекоми бяха техните мисли.
Аз… Нещо ставаше с мен. Нещо, свързано с гробокопачите, с нищото и моите способности. Ем-бот се тревожеше, че той е сянката. Представа нямаше.
Погледнах към бюрото, на което работех. Там бях поставила кутията, може би с размерите на човешка глава, в която бях закачила компонентите, които взех от Ем-бот. Грабнах я и изскочих от стаята. Оставих Кръвожадния да тръби въпросително след мен.
Качих се на покрива, след това се промъкнах под найлона, който скриваше Ем-бот. Дронът лежеше там, където го бях оставила, на седалката ми в пилотската кабина, вързан към конзолата.
— Още колко? — попитах го аз. — Докато го програмираш?
— Приключих — отвърна Ем-бот. — Бях готов малко след като ти излезе с Мориумур. Ще ми се да ми оставиш един ден, в който да пусна диагностични тестове.
— Няма време — настоях. — Покажи ми как да закача тази част към дъното.
Той пусна инструкции на монитора си и аз започнах безмълвно работа, свързах жиците и завинтих ръчно направения сензор към дъното на препрограмирания дрон.
— Преглеждам осемдесет различни канали на Върховните — съобщи ми Ем-бот. — Много от тях говорят за Метален рой.
Продължих да работя.
— Повечето от индивидите, които говорят в тези предавания, са гневни, Спенса — продължи той. — Те настояват за по-крайни мерки, които да се използват срещу твоите хора.
— Какви по-строги мерки от това да лепнеш цяла флота бойни кораби пред прага ни? — попитах.
— Правя симулации и нито един от изходите не е добър. — Ем-бот замълча. — Твоите хора имат нужда от хипердрайв. Единственият начин да избягате от тези превъзхождащи сили е като избягате.
Вдигнах дрона и го активирах. Двата малки подемни пръстена заблестяха в наситеносиньо под крилата и задържаха нещото във въздуха, макар и не много убедително. Големият сензор беше прикрепен за дъното.
— Дрон? — повиках го аз. — Буден ли си?
— Интегриран изкуствен интелект успешен — отвърна с монотонен глас той.
— Как се чувстваш?
— Не разбирам как да отговоря на този въпрос — отвърна.
— Той не е жив — уведоми ме Ем-бот. — Или… по-точно казано, това… не съм аз.
— Дрон — продължих. — Включи активен камуфлаж.
Той изчезна — проектира холограма от външната страна, която го направи да изглежда така, сякаш можех да видя през него. Това, плюс умението му да обърква сензорите, щеше да го скрие от всичко, освен от най-чувствителните скенери.
— Активният камуфлаж има слабости — отбеляза Ем-бот. — Невъзможно е да направиш нещо невидимо от всички ъгли, като се използва тази технология. Погледни го отстрани и го накарай да се премести.
Аз се преместих и той се оказа прав. Отстрани той не беше убедително невидим — имаше вълничка във въздуха, която показваше къде се намира дронът. Когато се преместеше, вълничката ставаше по-забележима.
— Най-добрите ни шансове да остане невидим е като виси високо, където никой няма случайно да се натъкне на него — предупреди Ем-бот. — След това ще го накараме да се придвижи бавно и ще му наредим да застива на място, ако някой го погледне. Така дронът ще се адаптира към перспективата си и ще остане скрит. Колкото повече хора го гледат от различни ъгли, толкова по-забележим ще бъде.
— Той може ли да изпълнява заповеди? — попитах.
— Да. Това е първичен интелект и аз копирах значителна част от стелт протоколите си. Би трябвало да може да разузнава, да снима мястото, което искаме, след това да се върне в скривалището си, откъдето ще бъде прибран. — Ем-бот замълча отново. — Може да лети сам, нещо, което аз не мога. Май не трябваше да казвам, че не е жив, защото в някои отношения е по-жив от мен.
Замислих се над тези думи, след това отворих жабката отстрани на пилотската кабина и извадих малкия деструкторен пистолет, който държах там.
— Дрон — повиках го аз, — деактивирай холограмата.
Той се появи точно над мен, увисна над отворения купол и найлона, с който бе прикрит Ем-бот. Уверих се, че деструкторният пистолет е на предпазител и го залепих с електрическо тиксо за гърба на дрона, за да вмъкна и него.