Илиада [bg]

Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък.169 Той заговори с крилати слова на сина на Асклепий: «Хайде кажи, Махаоне, как тези дела ще завършат? Става по-мощен викът на младежите буйни във стана. Тук поседи, продължавай да пиеш искрящото вино, [5] докато хубавокъдра, добра Хикамеда приготви топлата баня и гъстите кърви от тебе отмие. Аз пък на близкия хълм ще се кача и сам ще узная.» Каза, взе щита, сияещ със мед, най-изкусно направен, собствен на конесмирителя смел Тразимеда, сина му — [10] който го беше оставил, а тръгнал със щита си бащин. Копие остро със меден завършек в десница взе Нестор, вън от палатката спря и съгледа дела непристойни: бягаха срамно ахейци, троянци надменни отдире вкупом ги гонеха — срината беше стената ахейска. [15] Както морето безбрежно от леко вълнение тръпне, щом предусети опасния пристъп на съскащи вихри; все пак спокойно остава, насам и натам се полюшва, докато пратен от Зевса решителен вятър пристигне, тъй колебливо обмисляше Нестор двояка възможност: [20] право на бой ли да тръгне напред с бързоконни данайци, или да иде при цар Агамемнон, водач на войските. Тъй размишлявайки, старецът сметна за редно да иде при Агамемнон Атреев. Войските тогава взаимно в бой се избиваха. Твърдата мед по телата ехтеше, [25] удряна с мечове тежки и с копия яки, двуостри. Идваха трима от стана и срещнаха стария Нестор: вожд Диомед, Одисей и всевластният цар Агамемнон, всички любимци на Зевса, ранени с оръжия медни. Техните кораби бяха съвсем надалече от боя, [30] чак до брега на морето сребристо; на сушата първи те ги изтеглиха, а пък до крайните вдигнаха крепост. Колкото и необятен да беше брегът на морето, всичките съдове той не побра, за войската бе тясно. Ето защо ги измъкнаха стъпаловидно, нагъсто, [35] тъй че изпълниха целия бряг на широкия залив. Тримата славни водачи, желаейки боя да видят, дружно вървяха, подпрени на своите копия дълги. Горестно свити сърцата на тримата бяха. Тогава старият Нестор ги срещна, смути им духа във гърдите. Мощният цар Агамемнон така заговори на Нестор: [40] «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! Как мъжегубната битка напусна и тука пристигаш? Страх ме е много, че буйният Хектор е вече изпълнил свойта заплаха, която изрече в съвета троянски: [45] няма от нашите кораби той да се върне във Троя, без да ги с огън запали и без да ни зверски избие. Тъй се заканваше Хектор и всичко сега се изпълня. Тежко ми! Сигур и други от медноколенни ахейци люто ме мразят тъй, както самият Ахил богоравен, [50] и не желаят да влизат във боя при корабни кърми.» Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна: «Сине Атреев, изцяло това е извършено вече. Даже и Зевс силногръмец едва ли би сторил промяна. Падна ахейската крепост, която очаквахме с вяра, [55] несъкрушима опора да бъде за нас и за стана, а враговете безспирно при нашите кораби бързи с бяс се сражават. Едва ли открил би, макар и да гледаш, точно къде ще побягнат подгонени клети ахейци: вредом без ред ги избиват, викът им достига небето. [60] Нека обмислим какво да направим. Дали не ще може тук мъдростта да помогне. Не трябва да влизаме в боя, тъй като никой ранен не е годен с успех да се бие.» Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна: «Несторе! Щом като битката става при корабни кърми, [65] щом не ни бяха полезни стената висока и ровът, дето данайци градиха със мъка голяма и вяра несъкрушима опора да бъдат за нас и за стана, сигурно всичко това е угодно на Зевса свръхмощен: