Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Кожата му изглеждаше триизмерна заради наслоените символи. Беше много трудно да се каже къде в цялата плетеница от елементи е самата кожа, а това придаваше на епископа някак сумрачен, неясен и призрачен вид. Хенрик беше убеден, че ако поиска, мъжът би могъл да изчезне в мъглата от кипящи символи.
Тъй като по-старите слоеве бяха по-светли от горните, всеки символ беше ясен и различим, независимо от нанесените рисунки. Размерите им бяха различни, а от това, което Хенрик можеше да различи, и формите им бяха безчет. Почти всички приличаха на съчетания от по-миниатюрни символи, обединени в по-големи кръгли елементи.
Ръцете и онези части от китките на епископа, които Хенрик можеше да види изпод черната му роба, също бяха изцяло покрити със знаци. Дори ноктите сякаш бяха татуирани отдолу, символите прозираха през самия нокът.
Над тясната яка вратът и цялото му гърло също бяха татуирани. Всяка частица от лицето му бе покрита със стотици, ако не и хиляди символи. Дори клепачите, а също и ушите на мъжа, всяка гънчица, която Хенрик можеше да види, бяха застлани с припокриващи се татуирани кръгообразни символи.
Въпреки че цялата гола глава на епископа беше изрисувана със знаците, един от тях изпъкваше на фона на останалите. Беше по-голям от тях. Долният ръб на голям кръг пресичаше средата на носа му, минаваше под очите, след това се извиваше над ушите и завършваше в областта на темето. В големия кръг беше вписан още един, а между тях имаше пръстен с руни.
Във вътрешния кръг, точно над веждата на мъжа, се виждаше триъгълен символ. Двата ъгъла при слепоочията, както и третият отзад на тила, бяха оградени във вторични кръгли символи. Заради разположението си татуировката изглеждаше така, сякаш кръвясалите очи на мъжа се взират от вътрешния кръгъл символ — все едно надзърташе от преизподнята.
В центъра на триъгълника към предната част на черепа имаше обърната деветка.
Огромната татуировка, покриваща голата му глава, беше по-тъмна от останалите не само защото беше добавена последна, но и защото самите й контури бяха по-плътни. Очевидно при стотиците слоеве случайни елементи татуировката беше част от единен и много по-значим замисъл.
Въпреки разнообразните си форми, изглежда, всички знаци бяха варианти на един основен. Имаше символи, разположени във всякакви размери кръгове, дори кръгове в самите кръгове, а някои от символите в тях бяха съставени от други, по-малки форми. Общо взето, гледката на човек, до такава степен отдаден на окултните си занимания, беше изключително обезпокояваща.
Всичко това превръщаше епископ Арк в тъмна, жива, подвижна картина от символи, ясно различими дори сред безбройните пластове. Хенрик предположи, че цялото тяло на епископа навярно бе плътно покрито със същия слой от символи.
Единствената част от тялото му, която не беше запълнена със знаци, бяха очите — те пък бяха татуирани в червено.
Епископ Арк видя как няколко фамулуса нервно надничат към коридора зад него.
Усмихна се.
— Не я взех със себе си — отговори той на стаения в погледите им въпрос. — Пратих я да изпълни една задача.
Фамулусите угоднически преклониха глави, сякаш за да се извинят за любопитството си.
Един от хората, впримчени в стената зад Джит, се втренчи в епископ Арк. На вцепененото му лице се четеше ужас и той не можа да отмести погледа си, когато епископът го изгледа. Мъжът преглътна няколко пъти, сякаш се опитваше да сподави надигналия се в него писък. Хората, вплетени в стените, не можеха да издадат ни звук, а този изглеждаше сякаш всеки момент ще изкрещи.
Епископ Ханис Арк протегна ръка към него. Не бе целенасочено движение, по-скоро случаен жест, небрежно прострени пръсти, отпусната длан и повдигната ръка. И въпреки това посоката явно беше към мъжа, впримчен в стената, който не можеше да спре да зяпа новодошлия.
— Кротувай! — Гласът на епископ Арк беше нисък, почти шепот, но по-смъртоносен от всичко, което Хенрик беше чувал.
Онзи изхриптя, задиша на пресекулки. Успя жадно да си поеме последен дъх и забели очи. Разтресе се силно, но за кратко, а тялото му висна, доколкото бе възможно в плетеницата от вейки, клони и бръшлян. След последното потръпване трупът му се отпусна безпомощно. Издиша последния си дъх със свистене.
Епископът изгледа останалите двойки очи, втренчени в него откъм стената.
— Друг?
В настъпилата тишина всички погледи иззад слоевете клони и