Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Накрая, като се огледа назад към Исана, приближи и Арарис. Тя ясно усещаше безпокойството му за нея.
— О, в името на великите фурии — прошепна Исана и му махна с ръка. — Върви. Аз съм в по-голяма безопасност от теб.
Арарис се намръщи колебливо.
Исана усети хода на мислите му, внезапната им необяснима топлина, и бузите й се зачервиха.
— И на мен ми харесва как изглеждаш мокър — каза му тя, — но сега не е моментът.
Очите му се разшириха от изненада, той я дари с почти момчешка усмивка и й намигна. После също се набра и се вмъкна в дупката.
Исана захапа долната си устна и зачака, следвайки кораба. Изострените й чувства продължиха да я изпълват с новооткрита яснота и дълбочина и това правеше по-трудно това, което иначе беше много лесно — просто да стои близо до корпуса на кораба. Стана й трудно да се съсредоточи върху каквото и да е.
Движението на вълните, безмълвното и целенасочено движение на акулите, кръженето на по-дребните риби, пируващи с изпадналото от челюстите на спящите левиатани, всичко се смесваше в нещо прекрасно, почти хипнотично, като грандиозен танц, изпълняван само за нея.
Около нея се простираше морето, безкрайно и мощно, безмилостно и щедро, и тя усещаше всичко това до такава степен, че за няколко секунди загуби чувствителност в собствените си крайници, нервите и мускулите им се изгубиха сред всички безкрайни движения на живото море.
Страх и внезапна силна болка я удариха като шамар в лицето. Тя се оказа пред „Мактис“ и побърза да се върне на мястото си. Последва още един пристъп на недоумение и болка някъде от кораба — велики фурии, тя не можеше да почувства нищо оттук, не и с такава кристална яснота. Дори не можеше да разбере кой е пострадал.
Паниката за семейството се бе вкопчила в сърцето й. Ами ако нещо се случи с някой от нейните близки? Връзката между близките и особено между членове на семейството отдавна се беше утвърдила като фактор, разширяващ и без това силното емпатично възприятие на водните призователи, и ако Тави или Арарис бяха ранени, това можеше да обясни какво…
Корабът внезапно потрепна във водата. Това не беше значително движение — само лек тласък, отклонил го от ритъма на вълните около него, когато водното призоваване около корпуса на „Мактис“ внезапно отслабна.
Следващата вълна се разби в носа на кораба с рев като миниатюрна буря и от удара се издигна огромен облак солени пръски.
Исана почувства внезапен прилив на емоции от „Мактис“. Недоверието отстъпи място на паниката и ужаса и всеки аспект на емоциите беше ослепително интензивен. Те се стовариха върху нея като бръсначи и тя едва успя да се задържи над водата.
Хората на кораба започнаха да крещят. Ботуши затропаха по дъските на палубата. Най-близкият вик се раздаде на по-малко от двадесет фута — на палубата на кораба над нея.
Исана се бореше, опитвайки се да сдържи агонията на възприятията си, да се отдалечи от тях — и щом успя, тя почувства как се забавя, внезапно преминаването през водата стана забележимо по-трудно.
Тя стисна зъби и се остави отворена за болезнените взривове от емоции и продължи да се движи редом до кораба, въпреки че вече започваше да се тресе от чиста нервна реакция на страх.
Мина още една минута и никой не се появяваше в дупката на корпуса. По-лошото бе, че вътре в кораба се чуха остри викове и звън на стомана в стомана. След това — свистящ звук и нисък вой от пренапрегнато дърво, по-близо до носа, където като правило се намираха призователите.
Това се повтори два пъти и след това босият крак на Арарис изби триъгълна част от обшивката — краищата бяха чисти и равномерни, сякаш изрязани. Счупените дъски паднаха в морето. Сингуларът надникна от дупката, потърси Исана и й махна с ръка.
Исана се втурна напред по вълните, точно когато Тави се появи в дупката и падна в морето, несръчно, сякаш го бяха блъснали.
Исана посегна през водата, стисна едното от въжетата в ръката си и отново настигна кораба, точно когато Ерен изскочи и пльосна във водата. Кайтай беше следващата, минала през дупката — тя изпъна ръце напред, за да влезе в морето с грациозността на риба.
Исана обикаляше около тях, докато не се убеди, че всички се държат здраво за въжетата. Ставаше й все по-трудно да се съсредоточи и Исана изведнъж разбра защо.