Фурията на принцепса

Глава 25

Тави не можа да прецени колко дълго е работил в просторната зала на Ларарл, преди вратата да се отвори и пазачът, присвил очи срещу ярките факли, които Тави беше поискал, да пусне Кайтай при него. Тави вдигна поглед от мястото си сред половин дузина огромни пясъчни маси. Те бяха предвидени да се използват от удобно приклекнали каними, но за алеранците се оказваха неудобни: твърде високи, за да се седне на тях, и твърде ниски, за да е практично да стоиш прав. Гърбът го болеше ужасно. Той се изправи, направи гримаса и се протегна, когато Кайтай затвори вратата след себе си.

— Красус е тук — каза Кайтай без предисловия. — Бил е нападнат от ворди по пътя към пристанището. На връщане е трябвало да ги заобиколи в широка дъга. Ранен е.

Тави прехапа устни.

— Колко сериозно?

— Максимус се грижи за него, но е напълно изтощен.

Кайтай пристъпи по-близо и го целуна нежно по бузата. Докато го правеше, тихо прошепна:

— Всички останали рицари Аери са наблизо, невидими. Красус каза, че шуаранците държат в плен няколко хиляди от хората на Варг в лагер недалеч оттук.

Тави се усмихна и й върна целувката.

— Кажете им да стоят настрани — прошепна той в отговор. — И да не казват нищо на Варг.

Кайтай кимна едва доловимо и обърна поглед към пясъчните маси, разглеждайки всяка една. Купища листа лежаха до тях, притиснати с прости тежести от полиран черен камък.

— Какво е това?

Тави се обърна към масите и прокара пръсти назад през косата си.

— Канимските райони — отговори той.

Той посочи една от купчините.

— И докладите, взети от всеки един от тях.

Кайтай огледа масите и документите.

— Прочете ли всичко това?

Тави махна неопределено с ръка.

— Не познавам писмеността им толкова добре, колкото бих искал.

Кайтай изсумтя.

— Тя е също толкова безсмислена, колкото алеранската.

— Да — каза Тави, — но имах години да практикувам алерански.

Тя се усмихна леко.

— Какво успя да научиш?

Тави поклати глава.

— Доста. Но не съм сигурен какво точно търся.

Той посочи към първата маса, където имаше множество черни и бели камъни, изобразяващи силите на ворда и канимите.

Те заемаха цялата повърхност на масата.

— Нараш. Районът на Варг. Те са били нападнати първи. Докладите оттам са най-объркващи и противоречиви.

Кайтай го погледна.

— Това е направено нарочно.

Тави кимна.

— Мисля, че вордът е създал няколко гнезда, запазвайки ги максимално дълго време в тайна, след което е атакувал едновременно, причинявайки възможно най-голям хаос и объркване. От това, което прочетох, мога да предположа, че повечето нарашански офицери отначало са помислили, че ги нападат съседите им. Когато са осъзнали истината, вече е било твърде късно.