Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Ахмед се втренчи в домакина си с изражение, което съчетаваше недоверие и възмущение.
— Другите кафирун са по-богати? За бога, сигурно много се краде!
— Не е така, братко. Ние влагаме много в обучението и знаем, че истинското богатство идва от знанието. Ако тръгнеш из тази страна или из цяла Европа, ще видиш, че тук природните богатства не са много. Няма петрол, няма злато, няма диаманти. — Допря показалец до слепоочието. — Но имаме знания. Тук, на Запад, умеем да правим коли, самолети, мостове, компютри… тъкмо това е нашето богатство.
Ахмед мълчеше. Явно семейството бе от онези, които се бяха отклонили от правия път и живееха в джахилия. Тези уж правоверни до такава степен се бяха приобщили, че дори говореха за западните кафирун като за себе си — казваха „ние“, а не „те“! Как е възможно подобно нещо! Освен това не спазваха благоприличие. По-голямата дъщеря на Фарук, Фатима, носеше дънки и ходеше с непокрито лице и коса по улицата, подлагайки се на похотливите погледи на кафирун! А какво да говорим за жената на домакина му, Бина? Понякога изглеждаше, че всъщност тя командва вкъщи! Как Фарук допускаше подобно нещо? Защо не ги постави на място? И не стигаше това, ами имаше бира в хладилника! Видя я със собствените си очи! Как е възможно?
Ахмед започна да посещава джамията в Одивелаш, но остана неудовлетворен. Къде бяха призивите за джихад? Къде беше изискването да се прилага шериатът? Къде бяха повелите на Аллах за избиване на идолопоклонниците из засада? Никъде! За бога, що за мюсюлмани бяха тия?
Инструкциите на „Ал Джамаа“ налагаха да не показва, че е истински правоверен. Независимо от обстоятелствата той трябваше да прикрива мислите си, дори пред португалските мюсюлмани. Това бяха мерки за безопасност. Не биваше да привлича вниманието върху себе си, след като организацията искаше да го задържи на всяка цена извън списъците на правоверните, идентифицирани от тайните служби за сигурност. Ето защо си мълчеше, макар че беше стъписан и възмутен от толкова много джахилия.
Чашата на търпението му преля в края на втората седмица, докато вечеряше с Кабир. Фатима се прибра същата вечер твърде възбудена, защото бе узнала скандална новина. Нейна приятелка мюсюлманка преди година била задължена от семейството си да се омъжи за непознат. Но сега внезапно се оказало, че си имала приятел, с когото продължила да поддържа връзка и след като вече била омъжена.
— Страшен скандал! — каза Фатима на масата.
— Това момиче би трябвало да си опича ума — каза майката. — И преди си беше такава — лудетина!
— Нали я знаеш! Щом си намисли нещо, никой не може да я разубеди. Решила е, че приятелят й е мъжът на живота й, следователно не би могла никога да го остави. А сега, след като всичко е разкрито, мисля, че ще се разведе с мъжа си и ще се омъжи за приятеля си!
Оживлението събуди любопитството на Ахмед, който помоли да му обяснят за какво става дума. Фатима му разказа историята на оскъдния си арабски. Чутото учуди госта.
— Тя е продължила да се среща с приятеля си? — попита той.
— Да — потвърди Фатима.
— И сега?
— Ами сега… ще се разведе.
— Но… нали това е прелюбодеяние?
— Така е, жалко за съпруга й — призна тя. — Не е трябвало да приема уреден брак.
— Но е имало изневяра! — настоя Ахмед гневно. — Това позволено ли е?
Сътрапезниците му се спогледаха.
— Разбира се, че не — каза Фарук.
— А, това вече е друго! И какво наказание ще бъде наложено на тази прелюбодейка?
Домакинът погледна укорително дъщеря си, задето бе заговорила по този въпрос на масата, след като знаеше, че мисленето и привичките на госта им са подчертано консервативни. В следващата секунда погледна египтянина и се опита да се усмихне, притеснен от онова, което щеше да каже.
— Няма да има никакво наказание.
Ахмед спря да се храни.
— Как? Няма да има никакво наказание, чака ли? Нищо ли няма да й сторите?
— Не.
— Защо?
— Защото… защото тук прелюбодеянието не е престъпление.
Когато чу това пояснение, гостът се задави и дълго и мъчително кашля. Когато най-сетне се съвзе, му идваше да скочи и да изкрещи на всички, че жените трябва да се забулят, че бирата трябва да се изхвърли през прозореца, и…