Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Слава богу!
— Какво ще правим?
Закариас скочи, изпълнен с енергия и ентусиазъм.
— Да тръгваме! — възкликна той, без да крие, че разговаря с Томаш. — Няма време за губене. — Махна по посока на мястото, откъдето бяха дошли. — Но първо трябва да отидем до крепостта.
— Защо?
Момчето хвърли банкнота на масата и излезе на улицата, съпроводено от бившия си преподавател.
— Донесъл съм доказателство.
— Какво доказателство?
— Доказателство, че се готви голям атентат. Но като видях онзи от „Лашкар-и-Тайба“ в крепостта, се паникьосах и го хвърлих в една кутия, не исках да ме хванат с него. Сега трябва да отидем да го вземем! Когато видите…
— Ибн ал Калб!
Сърдитият вик прекъсна разговора и парализира Томаш. Видя как един черен силует застана между него и Закариас, зърна острието, което проблесна на слънцето, и като в сън се устреми към бившия си студент.
— Аххх!
Непознатият прониза Закариас.
XXXIV
Лисабон шокира Ахмед.
За първи път излизаше от Египет и посещаваше чужда страна, при това западна, и преживяваше болезнено контраста между двата свята. Контактите с кафирун в сука на Кайро вече му бяха подсказали някои неща, но едно е да предусещаш различията, съвсем друго е да се чувстваш смазан от тях.
Онова, което го слиса в самото начало и за което съвсем не беше подготвен, беше богатството на Португалия. Автомобилите светеха като нови, автобусите имаха автоматично отварящи се врати, пътищата бяха безупречни, по тротоарите нямаше хартии, нито пластмасови отпадъци, хората бяха чисти и спретнати, а от телата им се разнасяха благовония, не се виждаха бедняшки квартали, нито открити отходни канали, нито бунища из ъглите и рояци от просяци, въздухът бе чист и всичко изглеждаше чисто и подредено.
Какъв контраст с Кайро!
А какво да кажем за поведението? Никога не беше срещал толкова кафирун наведнъж и бе скандализиран най-вече от това, че жените се разхождаха навсякъде с разголена бяла плът. Аллах, те направо си ходеха голи! Виждаха им се ръцете, краката, косата, раменете — някои носеха дори толкова къси ризи, че им се виждаше коремът и излагаха на показ и резката между гърдите!
Развратници, казваше си с възмущение. Всички бяха курви!
Но още по-странно беше, че мъжете почти не им обръщаха внимание — с нищо не показваха, че това безсрамие ги притеснява. Виждаше се, че дори се отнасят с тях като с равни, омешваха се с тях без свян. Забеляза много двойки да се разхождат по улицата, хванати ръка за ръка, и ето с тез очи, които Аллах му е дал, ги видя да се целуват в устата пред погледа на другите! Каква поквара!
Чувствайки, че се задушава сред това море от разврат и пороци, реши да потърси уединението на някоя джамия. Бяха му казали, че има джамия близо до площад „Мартин Мониц“, и се запъти натам, но колкото и да търси, не можа да я намери. Заскита изгубен из „Байша“116 и се уплаши, когато видя един полицай да се приближава.
Помисли, че ще го арестуват, и се приготви да бяга, но внезапно се парализира от страх. Полицаят му заговори на португалски и Ахмед само поклати глава, за да му покаже, че не го разбира. След няколко неясни думи чу полицаят да му говори на елементарен, но разбираем английски.
— Имате ли нужда от помощ?
Полицаят искаше да му помогне! Беше свикнал в Кайро да гледа на полицаите като на агресивни и корумпирани хора, които трябваше да избягва на всяка цена. Но този полицай беше смущаващо любезен. Ахмед промърмори недоверчиво някакво измислено извинение и бързо се отдалечи, убеден, че му готвят някакъв капан.
Какви хора!
— Тия португалци сигурно ограбват без мярка правоверните — реши той след първата си разходка из града.
Ахмед беше настанен в дома на семейство Кабир, мюсюлмани от Мозамбик, които живееха в Одивелаш. Никой не подозираше връзките на посетителя с „Ал Джамаа“ и гостоприемството беше само отплата за получени по-рано услуги.
— Защо мислиш така, братко? — попита го Фарук, главата на семейството. — Да не би да се е случило нещо?
— Имам предвид целия този разкош, всички тези пари, които португалците излагат на показ по улиците. Това са много богати хора, сигурно са откраднали парите отнякъде.
Фарук се разсмя.
— Кой? Ние ли? — Отново се заля от смях. — Ние сме от най-бедните народи в Западна Европа! Трябва да попътуваш из Европа, братко, за да видиш що е то богатство! Има народи, които са много по-богати от нашия!
116
Baixa (порт.) — буквално ниската част на града, край брега на река Тежу, където се намира търговският и административният център на Лисабон. — Б.пр.