Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Рядък човек — съгласи се Гордеев. — В наше време има да търсиш такъв. Между другото, отдавна ли го видяхте за последен път?

— Преди десетина дни, донесе готовия ръкопис на Соловьов.

— А преди това?

— Преди това? — Есипов се замисли. — Май само на рождения ден. Да, точно така, на пети април аз, Воронец и Автаев ходихме да поздравим Соловьов.

— А по телефона не сте ли общували?

— Е как, той звънеше да се уговорим кога да дойде с ръкописа. Живее далеч, рисковано е да тръгне без предупреждение, ами ако Воронец не е в издателството?

— Че защо, друг освен Воронец няма ли да вземе ръкописа?

— Не. Това е правило. Ръкописите приема само водещият редактор на поредицата. Воронец е водещ на „Източен бестселър“ и само той приема работите на Соловьов. И после, дори да дойде просто с ръкописа и да го остави на бюрото, пак ще се наложи да идва втори път. Редакторът в присъствието на автора или преводача пресмята обема на ръкописа, предава дискетата в производствения отдел, където проверяват и прехвърлят текста на наш компютър. Ако в договора има авансово изплащане на част от хонорара при предаването на ръкописа, издателството изплаща сумата. Но за целта е нужно редакторът да потвърди, че ръкописът е приет в надлежния вид и без нарушаване на сроковете. Ако е нарушен срокът, тогава преводачът се глобява, удържа се определен процент за всеки просрочен ден и това също определя редакторът. Както виждате, безсмислено е да идва и да не завари Воронец.

— Хайде да уточним още веднъж. Вие сте общували с Коренев на пети април, когато сте ходили да поздравите Соловьов за рождения ден. Следващия път сте общували по телефона, когато Коренев се е уговарял кога да дойде в издателството. Така ли е?

— Да.

— На кого се обаждаше? Лично на вас или на Воронец?

— По принцип на Воронец, но Семьон не беше в стаята си и свързаха Андрей с мен.

— А какво стана по-нататък?

— Казах, че Семьон ще бъде на другия ден от единайсет до шест и Андрей може да дойде утре по всяко време.

— После звънял ли е повторно на Воронец?

— Н-не зная — произнесе неуверено Есипов. — Май че не. Във всеки случай не помня Семьон да ми е казвал.

— Добре. Коренев пристигна на другия ден. Така ли?

— Да. Около пет вечерта.

— Влезе ли при вас?

— Не, не е идвал специално. Семьон влезе да подпиша сметката за парите на Соловьов, разбрах, че е пристигнал Андрей и отидох в кабинета на Воронец. Исках да попитам как е Владимир Александрович.