Опасно за живота

— Ами ако подкупим ченгетата? — хрипливо попита Нина. — Ще дам всичко, каквото имаме.

— Господ да ви пази, Нина Вахтанговна — намръщи се адвокатът, — вие не сте казвали това, а аз не съм го чул. Ръководителят на групата е Турецки. Чували ли сте за него? Ами че вие дори сте го виждали! Той ви е викал на разпит за казиното. И началникът на МУР Грязнов е в тази група. По-лесно е да ги убиете, отколкото да ги подкупите. Боже опази, нищо не ви съветвам! — разпери ръце адвокатът.

— Къде е Турецки? — мрачно попита Нина.

— Турецки сега не е в Москва. В Петербург е. Само той като ръководител на групата може да промени мярката за неотклонение и да освобождава от ареста. Но няма да го направи. Само чистосърдечното признание може да облекчи положението й.

Сергей Николаевич трепна и изгледа с безумен поглед Нина. Тя не го удостои с поглед, сякаш го нямаше в стаята.

— Те ще я разпитват за лабораторията. Не потръпвайте така, Нина Вахтанговна, там никого не бият. Напротив, всички са изключително вежливи. Ако тя, както се казва, пропее, лично на нея могат и да й намалят присъдата. Но всички, които са свързани с тая лаборатория, не познавам тия хора и засега не искам да ги познавам, ги чакат големи неприятности според степента на престъплението — сипеше адвокатът в скоропоговорка, — така че не им завиждам…

Сергей Николаевич шумно задиша. Алгерис мълчаливо стисна коляното му под масата. Той притихна. Седящият все така пред телевизора Ваня Висницки слушаше много внимателно разговора.

— Но тя не издава никого… — продължи адвокатът.

Нино най-после хвърли презрителен поглед към мъжа си.

— И ако не го направи утре сутринта, обикновено първата нощ е най-тежка — поясни Самсонов, — то вероятно и нататък ще мълчи. Нещо повече, тя поема вината на друг.

— Чия? — изуми се Нино.

— На вашия роднина. Иля Николаевич.

Всички някак бяха забравили за Висницки старши.

— Той какво общо има?

— Как какво? — учуди се адвокатът. — Те имат черно на бяло подписа на началника на главното управление по лекарствените средства към Министерството на здравеопазването за продажбата на „полипептид Хуанхъ“. Вие какво, не знаехте ли? Днес са викали Иля Николаевич на „Петровка“.

— Те са се добрали до аптеката! — понечи да завие Сергей Николаевич, но веднага млъкна и зяпна към Алгерис.

— Та Тамара Багратионовна е поела това върху себе си. Дала е показания, че сама е изфабрикувала този документ.

— Ето! — кресна Нино. — Чуваш ли, боклук такъв? Казвах ти — блесна тя с очи срещу мъжа си.

— Но както разбирате, това признание не е подобрило положението й — сякаш не беше чул вика й, забеляза Григорий Борисович.

— Длъжни сме да я измъкнем! — пак извика Нино.