Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Е, да, чичо ви е абсолютен джентълмен… — ехидно каза Грязнов.
Тамрико вдигна към него черните си очи, които пламнаха от гняв.
— Заявявам, официално го заявявам и изисквам думите ми да бъдат записани в протокола. Иля Николаевич нищо не знае за този документ. Изготвих го сама. На ксерокс. Взех една заповед с негов подпис, наложих отгоре нужния ми текст и го пуснах на ксерокса. Това е. Елементарно.
— Защо, Тамара? — изумено попита Висницки.
Тамара не го гледаше.
— Ето го и първото признание — обезкуражено изкоментира Грязнов.
— И последното — като блесна с очи, пророни Тамара.
— Моето момиче, чакат ви три годинки за съхраняване на тая отрова и десет години за разпространението. Без да говорим за такива дреболии като фалшивия паспорт.
— Момичетата ги търсете в приемната си — изсъска Тамрико, като гледаше с омраза Грязнов право в очите. От този хищен поглед Слава чак усети мравчици по гърба си.
— Правилно ли разбрах, че не искате да говорите повече? Поне за днес? — като се опитваше да запази спокойствие, я попита той.
— Моля да ми покажете протокола от разпита — с леден тон поиска тя.
— Е, хайде не ми издавайте заповеди. Тук аз заповядвам — започна да се впряга Грязнов.
Погорелов предупредително се прокашля.
— Вячеслав Иванович, ето го протокола — подаде той на Грязнов няколко листа.
Като пробяга с поглед по текста, Грязнов подаде листовете на Тамара. Тя внимателно ги разучи.
— Кой води моето дело? — осведоми се тя.
— Вашето дело за издирването на нелегалната лаборатория, произвеждаща триметилфентонил, води ръководителят на следствено-оперативната група, старши следователят по особено важни дела към Главната прокуратура на Русия Александър Борисович Турецки. Устройва ли ви?
— Това ще ви съобщи адвокатът ми. И повече в негово отсъствие няма и дума да кажа.
— А в присъствието му? — кой знае защо не се сдържа Грязнов.
— И в присъствието му — също.
„Всичко се обърка в дома на Облонски“ — с тази отдавна популярна фраза на класика можеше да се определи ситуацията в дома на Нино Свимонашвили. Вече беше получено известието за задържането на Тамрико със стоката. Нино, Сергей и Алгерис бяха в кухнята. Алгерис мълчаливо седеше до масата.
Самата Нино стоеше до прозореца, като палеше цигара от цигара и нервно стискаше пръсти. Мъжът й се мяташе из кухнята, като се хващаше ту за чашата с коняк, ту за таблетките.
— Тя ще ни предаде, тя ще ни предаде… — без да спира, мърмореше той и кършеше ръце почти като примадона от нямото кино.
— Млъкни — процеди Нино и го изгледа с омраза. — Моето момиче — гласът й взе да се повишава, — моето момиче са го хванали, а ти трепериш само за страхливата си кожа!
— Не, ти млъкни! — запищя Висницки. — Ти ме забърка във всичко това! Аз от самото… — той се задавяше с думите — от самото начало бях против тая работа, казвах ти, че е опасно… Сега тя ще ни предаде, и теб също. Твоето момиче… — изведнъж изкриви лице в гримаса той.
Нино налетя срещу мъжа си и му удари шамар. Той сграбчи китката й и замахна. Но ръката му веднага беше спряна от железните пръсти на Алгерис. Той изви ръката му и го блъсна към стената. Сергей рухна на пода и се разрида. Всичко ставащо се чуваше добре в гостната, където Вано седеше пред телевизора. Изглеждаше, че той въобще не реагира на ситуацията. Но това не беше така. Младежът много внимателно се вслушваше в избухналия скандал.
— Млъкни, гамахлебуло! — презрително изгледа мъжа си Нино. — Тамрико няма да предаде никого. Тя ще мълчи. Познавам момичето си.
— Как ли не — плачеше на пода Сергей, — има да чакаш… Веднага трябва да се скрием. Ако на теб не ти пука за мен, за сина ти, за всички нас, то на мен ми пука! — изпадна той вече в пълна истерия. — Веднага заминавам. И Вано с мен… — Тук Сергей Николаевич бе обхванат от нервно хълцане. Той седеше на пода и хълцаше. Нино го гледаше отвратено.
— Ти, страхлив чакал, нямаш и представа от чест. Планинците са другояче възпитани. Тя няма да предаде никого. Спри да трепериш, че току-виж оцапаш гащите… Няма да намерят лабораторията. Нямат никакви следи към нея. А Тамрико лежи в следствения арест с разни курветини. — Гласът й пак започна да се повишава. — Трябва да я измъкнем оттам! Ето за какво трябва да мислим. Къде е тоя проклет адвокат? — кресна тя.