Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Накрая тя достигна по-голяма пещерообразна стая. Побърквайки се до този момент и не намирайки нищо освен скали вътре, тя се обърна да си върви. Точно тогава светлината от фенерчето й улови нещо на една от стените.
Тя спря и се обърна, осветявайки предмета още веднъж. Приличаше на… ковчег. Нечий ковчег.
О, по дяволите, не.
Сарафина се поколеба за момент. Съзнанието й й казваше да се приближи, но тялото й крещеше да се маха бързо.
Съзнанието й победи и тя принуди тялото си да се подчини.
Не беше стигнала толкова далеч, за да не разследва нещото, което беше възбудило сетивата й. Очевидно, това бе нещото, за което беше влязла тук.
Пристъпи по-близо и по-близо до лъскавия черен ковчег, надявайки се, че капакът няма да се отвори и вампир или нещо друго да изскочи от него. Наистина, щеше да издъхне на място.
Докато се приближаваше, бръмчащ звук стигна до ушите й. Обхождайки едната страна, тя освети с фенерчето долната част на ковчега и видя електрически кабели, прикачени за нещото и влизащи направо в каменната стена.
Е, това беше странно.
Смръщена, тя се доближи и докосна месинговата дръжка отстрани. Може би не беше ковчег все пак. Беше доста голям за ковчег, освен ако човекът вътре не беше гигант. Или…
Дааеман.
Итрай?
Ру.
Мисълта я подтикна да отвори горната част. Тя не помръдна. После видя ключалките отстрани. Отвори ги и студен полъх се разнесе от ръбовете на горната част — като от сух лед.
Събирайки смелост, в крайна сметка тя беше убила Атрика без чужда помощ — е, може би, — тя отвори нацяло капака.
Вътре лежеше мъж. Несъмнено беше висок над два метра, широкоплещест, рус, с изваяно, красиво лице. Беше дааеман. Сарафина би се обзаложила, че бе намерила Ру, липсващият Кае на Итрай.
С него щеше да намери елиума.
Единственият проблем беше, че дааеманът и елиумът бяха дълбоко замразени.
31
Сарафина се сепна, събуждайки се там, където беше заспала подпряна на стената на пещерата. Или може би беше припаднала, не беше сигурна.
Бе отворила ковчега изцяло и бе издърпала всички електрически кабели отзад, вероятно унищожавайки екипировка на стойност хиляди долари. Накрая сухият лед се беше изпарил.
Разбира се, тя нямаше идея какво прави. Крачеше напред-назад пред замръзналия Итрай, умувайки за извънземния метаболизъм и опитвайки се да си спомни всички научнофантастични филми или книги, които някога бе гледала или чела.
Но какво трябваше да направи? Беше тикната в пещера в средата на Кентъки, опитвайки се да размрази демон с вградено оръжие. Нещата не ставаха много по-странни или по-малко разбираеми от това. Можеше да направи само това, което смяташе за правилно и се надяваше на най-доброто. Особено много се надяваше, че Ру няма да я убие, ако се събуди. Човече, това наистина би било скапано. Беше толкова близо до това да получи живота си обратно.
След това бе седнала, за да си почине за момент, възнамерявайки да стане и да се погрижи за ужасната си задача, преди Бей да се събуди. Вместо това тялото й бе решило, че се нуждае от сън — или беше припаднала. Най-вероятно беше последното.
Не беше сигурна колко дълго беше в безсъзнание, но не можеше да е много. Светлината от фенерчето й не беше по-слаба, а ако беше изминало дълго време батериите му биха се изтощили.
Нещо изскърца в ковчега и простена. Всеки косъм по тялото й настръхна. Изправи се и предпазливо се приближи. Дааеманът все още лежеше неподвижно, очите му бяха затворени. Бавно, той отвори очи и трепна от светлината. Тя отмести фенерчето от лицето му.
— Аз съм Сарафина. А-аз съм на твоя страна. — Искаше да са наясно още от началото. — Аз съм магьосница от Сборището и познавам Клеър.
Той примигна като чу името и се опита да седне.
— Клеър? Тя добре ли е?
Дъхът на Сарафина секна.
— Наистина не знам, сър. Сборището беше атакувано от вещери и Атрика. Тя е там сега, в Чикаго. Аз съм тук, в Кентъки, където Ви държаха. — Направи пауза. — Добре ли сте?