Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Фарр стоеше рамо до рамо със стария фермер.
— И ти го подушваш, нали. Във Винкулен вече щяхме да прибираме добитъка и да сечем дърва. Задава се голям сняг.
Рубен-рамен, техният набит водач от Фавония, ги изгледа изпод власатите си вежди.
— Аз идвам ли в твоята земя, чужденецо, за да ти казвам как да живееш? Щеше ли да ме питаш кога да сееш и кога да жънеш? Целият свят не се изчерпва с родния ти крайчец! Позволи на хората, които живеят тук, да знаят повече!
Кърр рязко си пое дъх, но се сдържа, поглеждайки към Лийт. Обаче Фарр не възнамеряваше да премълчава.
— Където и по света да си, снегът си мирише на сняг. — Мъжът от Винкулен обхвана с жест широката поляна, тесния мост над Алениус и притисналите се от двете страни хълмове. — Тук в долината е спокойно, обаче я погледни към планините на север. Виждаш ли онази леко размазана белота в небето? Това е отвяван сняг, който вихрите заграбват от върховете. Освен ако тукашният сняг не се отличава коренно от този във Фирейнс, към нас се задава вихър. Кой знае какво ще донесе този вятър.
— Много умно, планинджийо. По тези върхове винаги е ветровито зиме. Понякога духа от север, но главно от юг. Това е известно на всеки, който живее по тези места. Преди да е настъпила вечерта, вятърът ще се е обърнал на юг и ще е безопасно да поемете. След седмица ще се тъпчете в Каскин и ще пиете за здравето на Рубен-рамен от Фавония.
— Ти няма ли да дойдеш с нас? — изненадано попита Кърр.
— Моят крал се нуждае от мен в Стурренкол — отвърна водачът. — Не мога да не се подчиня.
Лийт пристъпи напред.
— Благодарни сме на твоя владетел и на теб, Рубен-рамен. Вземи тези монети като допълнително възнаграждение за добрия съвет, даден въпреки враждебността. — Последните думи бяха придружени с мрачен поглед към Кърр и Фарр.
— Това е незаслужено, момче — промърмори фермерът. До него Фарр изръмжа одобрително.
— Също като критиките ви — отвърна Лийт, раздразнен от упоритостта на стареца. — Защо винаги трябва да си мислим, че ние знаем всичко? Ние, Първородните, скачаме да наложим възгледите си всекиму. Този път ще се вслушаме в предоставения ни съвет.
В ума си той отново чуваше как пристанищен работник обижда островитянина при пристигането им в Инструър и си спомняше срама, който беше изпитал тогава.
— Ще поемем по южния път, както ни посъветва Рубен-рамен. Кралят ни предложи помощта си. С какво загърбването на съвета му ще спомогне за единството на Фалта? Ще използваме всяка помощ, която ни е предоставена. Сега бъдете така добри да уведомите командирите. Трябва да продължим колкото се може по-скоро.
Макар да го дразнеха втренчените погледи и мърморенията, последвали решението, Лийт изпитваше странно задоволство — като че решението, взето въз основа на дошла извън Компанията информация, по някакъв мистичен начин щеше да се окаже вярно. Нямаше значение, че жителите на Фавония също бяха Първородни. Това пак щеше да се отрази добре на арогантното всезнание на Компанията.
В началото времето се задържа ясно, но студено — както когато бяха започнали прехода си от грамадния базалтов склон край Алениус, издигащ се като порта над реката и носещ съответното име. Стоте левги между това място и Каскин, столицата на Редана, не можеха да бъдат преминати по реката, защото тя ставаше невъзможна за плаване в рязкото си спускане. Всяка сутрин армията се събуждаше сред мразовита скреж, която в сенчестите части на Лешоядовата гуша се задържаше чак до ранния следобед. Дъските на моста, отвеждащ към северния път, също бяха покрити със скреж. Войската му щеше да се затрудни да прекоси хлъзгавината. Той още веднъж се поздрави за решението.
Снегът започна на четвъртия ден от прехода им в Гушата, четиридесет и седми от потеглянето. Първоначално лек, той долиташе от предимно чисто небе, засипвайки и без това трудния път с коварни гранули студ. Въздухът стана непоносимо студен.
— Раздайте плащове на всички, които нямат — нареди остро Сйенда с мъглив дъх. — Пригответе допълнителни порции — заповяда тя на готвачите. — Добавете и по глътка бренди.
Неколцина от готвачите се усмихнаха едва забележимо. Значи драконът все пак имал сърце.
По обед снегът беше покрил пътя. Отъпкан от хилядите нозе, той се вледени в гладка пързалка, върху която беше почти невъзможно да се ходи стабилно. Могъщата фалтанска армия на Лийт бе засегната от натъртени ръце и колене, както и случаи на счупени кости. Докато светлината бавно се отдръпваше от южните хълмове, Лийт замислено се загледа към северния бряг. Линията на тамошния път едва се различаваше върху склона. На юношата му се стори, че дори съзира неколцина, поели по маршрута — или може би те наблюдаваха фалтанската армия, поела на изток по южния друм?