Дясната ръка на Бога

— Може би Стрелоносителят трябва да лекува ранените си бойци, като по този начин поддържа единството на армията? — До този момент Беладона бе седяла със скръстени крака на дъските. Сега тя се бе надигнала, започвайки да се разхожда.

— А може би лекува и ранените брудуонци, призовавайки ги към единство с Фалта? — Говорейки, Маендрага бе протегнал ръка и бе докоснал дъщеря си, подчертавайки думите си.

— Но тя е откъснала китката на Рушителя — каза Лийт. — Нали това е била първоначалната й цел? Ами ако от мен се очаква да го нападна с нея?

— Не съм сигурна как ще сториш това — отвърна Беладона.

Тогава Лийт си бе послужил с най-убедителния си аргумент, до който беше достигнал преди седмици.

— В Съвещателната зала Богът е изобразен да запраща Стрелата към Рушителя с лък. На мен не ми бе даден лък. Ако е трябвало да използвам Джугом Арк като оръжие, не би ли трябвало да получа такъв? Как иначе бих могъл да я запратя?

Маендрага беше потъркал брадичката си, дълбоко умислен.

— Джугом Арк не би изтърпяла обикновен лък, колкото и умело да е изработен. Дървото би пламнало веднага.

— Нима трябва да се промъкна в брудуонския лагер и да я хвърля с ръка по него? Ако го направя и тя не го унищожи, ще съм захвърлил Стрелата за нищо.

— Може би трябва да се доближиш съвсем близо до него и да я забиеш в тялото му. — Тонът на Беладона показваше, че дори самата тя се съмнява в думите си.

— През събраната мощ на Брудуо и самите Повелители на страха? Това е дори още по-лошо. Ако те ме заловят, в ръцете си ще имат и Стрелата, и мен.

Дискусията бе продължила още около час, но на Лийт му се струваше, че е напразна — нямаше как да докажат каквото и да било. Не можаха да изработят дори и един метод, с който да изпробват ефективността на Джугом Арк като оръжие, който да не включва раняването на техни собствени войници. Лийт вече си представяше възмутения глас на Хал, ако подобна идея бъдеше предложена. Самият аз също бих се присъединил към протеста му, беше си помислил Лийт.

Макар пътуването с шлеповете да беше приключило, Лийт се надяваше да прекара още време с магьосниците през подновения преход по суша. Двамата бяха по-дружелюбни от родителите му и не го съдеха толкова. Върви да говориш с Хал, щяха да му кажат Индретт и Манум. Той се съмняваше, че би могъл да им обясни защо не може да го стори. Чувам Хал в мислите си. Той превзема ума ми. Трябва да намеря решението без негово влияние! Признаването на подобно нещо щеше допълнително да снижи и без това намалялото уважение, което те изпитваха към него.

Лийт се откъсна от размишленията — владетелят на Фавония се канеше да се оттегли. Най-добре да си държа очите отворени. Да се възползвам от всяка възможност да разговарям с Беладона и Маендрага. И Фемандерак, ако успея да го намеря.