Шпионите на Собек [bg]

— Мир — захили се аритският водач и вдигна право нагоре едната си ръка. — Мир, братя! Ние не ви мислим злото — добави той, а усмивката се изпари от лицето му. — Но за него, братя — посочи той Гълтача, — готови ли сте да умрете заради него? Какво друго би могъл да направи той, освен да ви отведе в капана на меджаите в имението на Амеротке? Трябваше да бъде по-благоразумен. След като меджаите успяха да ви надушат, то и той трябваше да надуши тях!

Последваха одобрителните кимания, дори ръмжащо съгласие, което стопли сърцето на арита.

— Наистина ли вярвате, че Божествената кучка ще позволи тези, които са нападнали и убили Валу, да се измъкнат безнаказано? Не, не — поклати глава той. — Нашите шпиони в Тива и в Некропола вече ни предупредиха. Домът на среброто ще заплати щедро на Шурат, Поглъщача на мерзости, за да ви погуби. Обявил е публично началото на кампанията си. Платени ловци на глави ще плъпнат като рояци от Червените земи и какво ще правите вие тогава? Редиците ви са разбити и отслабени от катастрофата в къщата на Амеротке, а този ваш така наречен главатар щеше да ви води от едно поражение към друго — аритският водач отново вдигна ръка, за да даде знак на лъконосците зад себе си да оставят лъковете си, и на другите си хора — да приберат обратно оръжието си в каниите.

— Какво предлагаш? — посочи единият от бандитите към тялото на главатаря им, което вече се вкочаняваше в тъмната локва кръв.

— Първо, своето име — каза аритският капитан. — Аз съм Нема, въплъщението на гнева на моята богиня. Аз ще бъда вашият теджен, вашият водач, вашият командир. Второ… — той вдигна ръка и щракна с пръсти. Веднага му подадоха голяма кожена торба, която той постави между себе си и бандитите. Отвори я внимателно и извади отвътре безценната изящна статуетка на хиената, принадлежала доскоро на Имотеп, поставена на постамент, инкрустиран със скъпоценни камъни. До нея аритът нареди малките ковчежета със слитъците сребро и злато и още цял куп скъпоценни предмети. — Това е от Дома на гората — каза аритът и ги посочи. — Това е нашата съкровищница, това е нашият Дом на среброто; с това можем да купим оръжие, да даваме подкупи, да наемем още много хора.

— Но как си ги открил?

— Един от моите другари — промърмори аритът — се представи за жрец на ухото. Сихера, икономката на Имотеп, осъдена на смърт за убийството на другите му служители, намерила съкровището в стаята на Пармен и го закопала дълбоко в обраслата подивяла градина. Моят другар — усмихна се той на Тчесер — успял да я убеди, че това съкровище трябва да бъде предадено на храма като жертва на боговете за нейната ка и за тази на господаря й, чиято смърт тя отмъстила.

С този последен жест убийците бяха купени духом и телом. Те се поклащаха напред-назад, шепнейки възхвали за хитростта на аритите. Такъв водач щеше да ги предпази от мъстта на фараона и от безжалостното преследване на Шурат. Щяха да направят добре, ако се подслоняха под неговата сянка.