Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
— Тези неща принадлежаха на Имотеп — прошепна Сихера. — Нека Домът на гората да ги запази.
Амеротке кимна. Дори да знаеше, Сихера нямаше да му каже. А и какво значение имаше? Това беше задължение на Дома на среброто и на писарите от тайния кабинет.
— А Куфу и Бузирис? — попита Сихера. — Какво се случи с тях?
— Низвергнати извън благоволението на фараона и поставени под домашен арест. Унизени, изпаднали в немилост, и двамата изпиха отровата.
— А Матайа? — усмихна се Сихера на себе си. — Кой би помислил, че тя е Сгеру? Глуповатичка хесета с накичена перука и къса поличка, прекрасен смях и поклащащи се бедра.
— Имотеп подозираше ли я?
— Ни най-малко! — изсмя се Сихера. — Той я пренебрегваше просто като една празноглавка, храмово момиченце, интересуващо се само от своите танци и ритуали.
— Всички са мислели така — съгласи се Амеротке. — Преди да изпие отровата, Бузирис призна, че на Матайа е било позволено да ходи където си иска и да прави каквото си иска. Куфу е бил като омаян от нея и много я е глезил, но като си помисля, той всъщност призна, че е допуснал Матайа да си извоюва с хитрост позиция на абсолютна власт. Играла е ролята си много внимателно. Невинна, весела девойка, танцьорка, човек, който винаги е готов да помогне. Могла е да ходи където си иска, могла е да се среща с когото си иска и никой да не я заподозре за нищо.
— Сигурна съм — саркастично каза Сихера, — че в Дома на оковите Матайа е върнала комплиментите на своите бивши покровители.
— О, да, стори го — каза Амеротке. — Съсипващи показания за истинското отношение на първожреца към Хатусу; и именно това в крайна сметка убеди Куфу и жена му да вземат отрова. Подозирам, че Матайа е съблазнила и завербувала и двамата. Тя не спираше да проклина Хатусу, но освен това даде показания, че Куфу е хранел грандиозни амбиции, за които често е бъбрил пред нея, явно за да се перчи и парадира пред хубавичката хесета. Сихера, както знаете, ние живеем в мъжки свят. Мнозина в Тива се крият зад маските си, но у себе си са убедени, че Хатусу няма да задържи скиптъра и боздугана. Те са напълно готови веднага да се вдигнат на бунт и да я свалят. Куфу, също като много други върховни жреци, ги е поддържал по един таен, предателски начин. Той всъщност никога не е вярвал, че бунтът в Нубия ще успее, но междувременно съществува и възможността Хатусу да бъде свалена оттук. Той е допуснал неговата омраза към фараона да се прояви и впоследствие да го забърка в измяна. Случи ли се веднъж такова нещо, ти вече си поел риска и си осъден: или успяваш, или губиш. В крайна сметка — сви рамене Амеротке — Матайа е била без особен опит. Желанието й да демонстрира колко е непобедима и вездесъща я накара да извърши ужасни и недопустими грешки и всъщност я изобличи — тънко се усмихна съдията. — Странно! Пармен и останалите подцениха вас и платиха скъпо за това. Куфу е подценявал Матайа и е презирал Хатусу, и също загуби всичко.
— А Нубия? — попита Сихера.
— Генерал Омендап ще помете всичко пред себе си. Бекна ще бъде разрушена и срината до основи, камък върху камък няма да остане от нея. Земята ще бъде покрита със сол и пясък. Нубийският полк ще бъде прочистен и изпратен на север по делтата за известно време, за да докажат войниците храбростта и предаността си. Храмът на Нубия също ще бъде прочистен, а жреците — заменени с нови. Фараонът ще въздаде кърваво правосъдие на всички, които имат пръст в смъртта на Валу. Шурат, Поглъщача на мерзости, получи обещание за огромна награда заради помощта, която ще ни окаже, за да разгромим бандитите.
— Още кръв ще се пролее! — заговори Сихера сякаш сама на себе си. — Вашият фараон, господарю Амеротке! Наблюдавайте я! Сърцето й ще закоравее от власт и отмъщение. Тя ще стане като Секмет: нищо и никой няма да може да й противостои. Запомнете го, съдия!
Амеротке само я изгледа в отговор.
— Колкото до мен — продължи Сихера, — аз съм се отправила към мрака. Признах всички мои грехове пред жреца на ухото — замислено каза тя. — Всъщност смъртта на Имотеп доведе до унищожаването и на аритите. Той винаги е бил техен враг — Сихера вдигна чашата си. — За Имотеп, Главния разузнавач на Шпионите на Собек! — и пресуши отровата на един дъх.