Шпионите на Собек [bg]

С мощен глас Сененмут обяви какво се е случило. Екзекуторите застанаха зад Матайа и дръпнаха назад главата й. Сененмут се обърна и я призова да си признае. Тя кимна енергично. Това беше всичко, което можеше да направи, защото езикът й бе изтръгнат, за да не може повече да богохулства и сквернослови срещу фараона. От нубийския полк се надигнаха ропот и ръмжене, чуха се дори и някои подигравки тук и там, но те мигом секнаха, когато Сененмут повика един лакей и вдигна Шешер от възглавничката, която той донесе. Задържа го между ръцете си, въртейки го, за да може блестящото му великолепие да изпъкне още по-ярко на слънчевите лъчи.

— Вижте Шешер, свещената верига на Нубия! Сега тя вече принадлежи на фараона по божията воля след дадена от боговете победа.

Ефектът върху нубийския полк беше поразителен. Войниците просто стояха зяпнали с отворени уста и гледаха как Сененмут навива Шешер около тънката китка на Хатусу и го затяга здраво. Тромпетите засвириха.

— Вижте как правосъдието на фараона се изсипва върху Сгеру и нейните съучастници!

Вдигнала боздугана в ръка, с пристегната около тялото й жертвена престилка, Хатусу отстъпи, докато поставиха Матайа на колене пред нозете й. Боздуганът изсвистя нагоре във въздуха. С безпогрешна точност Хатусу го стовари отстрани върху главата на своя враг и я смаза с хрущене. Кости, кръв и мозък се разхвърчаха и се стекоха в ужасяваща смес върху ръба на стъпалата. Фараонът приключи също тъй бързо и с другите двама пленници, после, вдигнала боздугана си, прие бурните овации на своите воини, включително и на нубийския полк. Тромпетите заглушиха поздравленията.