Шпионите на Собек [bg]

— Бунтът свърши! — Гълтача на сърца и оцелелите му помощници седяха на груба рогозка във винарната „Светлината на Хор, Господаря на небето“ в покрайнините на Свърталището на мистериите в Некропола. Главатарят на убийците гледаше със злост водача на аритите и неговата малка свита от последователи. — Бунтът свърши! — подигравателно повтори той. — Вашият Сгеру е унищожен. Шешер е конфискуван. Вашите привърженици днес красят коловете на Хълма на Черепа или Стената на смъртта. Така че, какво искате от нас?

Капитанът на аритите само го изгледа в отговор.

— В Нубия ли се връщате? — попита все още ядосан заради провалената атака срещу дома на Амеротке Гълтача на сърца, като опипваше с пръсти дръжката на камата, затъкната в пояса му.

— Вярно е, така е — хладно отговори аритският водач, без да се поддаде на провокиращия тон на Гълтача, — бунтът свърши. Знаете, че не можем да се върнем в Нубия. Бекна ще бъде разрушена. За главите ни ще бъдат обявени награди, живи или мъртви.

— И, какво? — подигравателно се изсмя Гълтача на сърца.

— Ние имаме обща съдба — усмихна се аритският водач, а езикът му леко облиза една раничка в ъгълчето на устата му. — Ако ние бъдем унищожени, вие ще споделите нашата съдба. И все пак — посочи той хората край себе си — ние, макар и малцина, оцеляхме.

— Как го постигнахте?

— Криехме се в Тимсах — отвърна аритът, — но успяхме да избягаме в Червените земи, преди войските на Амеротке да обградят крепостта. Влачихме се под неумолимото слънце с дни, но оцеляхме, и отново, и пак ще оцелеем.

— Как? — отново го подразни Гълтача на сърца. — Вашата тъпа курва главатар беше принесена в жертва за славата на фараона. Бекна ще бъде разрушена, така че къде ще се скриете?

— Как къде? Тук, разбира се — отвърна аритът. — В бордеите на Некропола.

— Разбирам — презрително каза Гълтача на сърца. — И как точно ще осъществите това?