Шпионите на Собек [bg]

— Вие отведохте затворника долу. Аз просто ви наблюдавах. Нищо не съм…

— Не тогава — прекъсна я Амеротке, — а още преди това. Жрецо Куфу, когато пратеникът на Валу ви информира, че ще докараме арита в храма, какво направихте?

— Помолих нея — бързо заговори отговори Куфу, — хесетата, да изпрати куриер до пазителя на Дома на оковите, за да го предупреди да бъде в готовност за приемането на важен затворник. Не съм имал предвид да отиде лично.

— Но тя е отишла! — заяви Амеротке и отново се обърна към Божествената. — Имам още един свидетел.

Въведоха пазача от Дома на оковите и той се поклони на Хатусу. Човечецът трепереше от почит и благоговение, но това не му попречи да остане непреклонен в твърдението си, че Матайа е посетила Дома на оковите и е провела поверителен разговор насаме с пазителя. Освен това отишла с него, за да посочи в коя килия трябва да бъде поставен затворникът. После, независимо от възраженията на Матайа, свидетелят повтори, че това, което е видял, е истина и че разбира защо хесетата не иска да се съгласи с него. Амеротке му благодари и го освободи, преди да се обърне отново към Матайа.

— Отишли сте там — каза той, — взели сте пазителя от Дома на оковите, за да проверите тази килия. Ние също я проверихме. Валу проучи внимателно купата за вода. Не открихме нищо и си тръгнахме. Пазителят вкара арита вътре. Сега… — Амеротке се прокашля, за да прочисти гърлото си, — сега вече знам цялата истина за това. Червената кърпа и прахът биха могли да се скрият предварително в килията. Все пак по-вероятно е пазителят, за когото се знае, че е заключил затворника, да е сложил праха във водата, да му е подал кърпата и да му е прошепнал няколко кратки инструкции. Само за миг. Дори да се върнехме обратно, защо да проверяваме отново купата с вода? Или да преглеждаме затворника? Мислехме, че той е заключен надлежно. И той беше, но освен това е бил подготвен за смърт! Членовете на вашата секта пред лицето на смъртта пристягат тъй наречената свещена червена кърпа около вратовете си. Той е направил именно това, пресушил е купата с водата, а после я е зацапал с прах от земята, за да скрие всяка миризма.

— Но това означава, че пазителя от Дома би трябвало да е мой съучастник — припряно каза Матайа.

— Той беше нубиец и е бил от вашите. Видях го, като отвеждаше затворника в килията. Съобщението, което му е прошепнал, сигурно е отнело няколко секунди.

— Значи той все пак ми е съучастник?

— Да, той също е бил арит. Вие сте били опиянена от гордост. Искали сте да задълбочите мистерията и успяхте. Какво толкова? Вече сте знаели секрета на смъртта, поразила Имотеп. Какъв поразителен начин да се демонстрира, че аритите могат да проникнат където си поискат и когато си поискат — каза Амеротке, направи пауза и се огледа. — Естествено е да има разследване, но какво от това? Валу и Амеротке вече са били осъдени на смърт; те са щели да погинат в онези страховити нападения, планирани срещу именията им. Фараонът щеше да бъде лишен от своите Очи и уши. Кой би помислил, че вашето посещение в Дома на веригите е важно? В крайна сметка вие просто сте изпълнявали заповед на господаря си Куфу. Пазителят е бил ваш съучастник. Кой би подозрял отрова? Кой ще разследва, когато много по-големи убийства, покушения и проблеми са на дневен ред и имат приоритет? — Амеротке отново направи една пауза, за да подсили ефекта. — Валу загина. Аз — не. Огромна грешка! Поради това решихте да вземете всякакви възможни мерки. Държахте се така, сякаш вие, Куфу и Бузирис сте най-заклети врагове на аритите. Затова сама изпращахте заплахи и предупреждения. Освен това взехте и много стриктни предохранителни мерки. Пазителят на Дома на веригите трябваше да умре. Той знаеше самоличността ви и беше наясно какво сте направили. Арит или не, трябваше да бъде пожертван. Четецът жрец от Къщата на лекарствата също трябваше да умре и това бе осъществено през онази нощна атака в храма на Нубия. Крайната цел на онова нападение бе смъртта именно на онези двама души.