Шпионите на Собек [bg]

— Казахте, че е направила три грешки? — прекъсна Сененмут възцарилата се изведнъж тишина.

— О, да — размърда се върху възглавницата си Амеротке. — Надявахте се, че ще поправите грешките си с убийства. Когато това се провали, привлякохте и съблазнихте клетия Шуфой, моя приятел: великолепен начин да откривате пътя, който възнамерявам да поема. Решихте да се държите като невинна хесета, която бяга от храма си, стресната от всички тези заплахи. Припомнете си деня, в който напуснахте, изпразнихте съдържанието на чантата си, за да ми покажете, че не носите нищо подозрително? Като казахте, че Шуфой ще наглежда стаята ви, искахте да подскажете, че нямате какво да криете. Времето напредваше. Рискувахте и бяхте убедена, че ще оцелеете въпреки важните си грешки. Скоро военният поход щеше да започне. Кризата в Нубия щеше да се задълбочи, както и тази в Тива. Щом привържениците ви предприемеха нови подривни действия и атаки срещу Божествената къща, вие щяхте да стоите скрита на сигурно място в Малгата, напълно защитена, или да се измъкнете в която посока си пожелаете.

— А онези последователи от храма на Нубия? — попита Хатусу.

Амеротке се обърна към Бузирис.

— Подозирали ли сте някога онези, които идват в Дома на миртата? Или някои по-яки и охранени мъже, които се представят за просяци, търсещи милостиня?

— Аз… аз оставях това на нея — заекна Бузирис. — Тя винаги казваше, че…

— Че тя ще се погрижи за тези мръсни, окаяни, бедни и недъгави създания? — довърши изречението вместо нея Амеротке. — Потокът от посетители във вашия храм е скривал аритите, слуги и убийци на Сгеру. Не е чудно, че те са могли да изпращат заплахи и предупреждения, да убиват и да нападат така безнаказано. Могли са да излизат от сенките и да нанасят удари, после бързо да се скрият отново зад маскировката си. В момента офицерите от полка на Изида са обградили всички заподозрени, проверява се всеки един, който би могъл да е маскиран.