Шпионите на Собек [bg]

— Погледнете фараона, Хор на севера, могъщия Бик на юга, Славата на Монту, Възлюбената на Амон, Победителя и завоевателя на народите от Деветте лъка, Господарката на битките… — облечен в разкошните одеяния на велик везир, „Този, който изрича думите на фараона“, Сененмут, възвести титлите на Хатусу от върха на стъпалата при подстъпа към главния храм на Амон, в сърцето на Ипет-сут, най-съвършеното място от всички в Карнак. Думите му прокънтяха през огромния комплекс, достигайки до високите назъбени стени, където бяха наредени цели орди от меджаи с опънати в готовност мощни лъкове. Обширната парадна площадка отдолу също бе претъпкана от войници. По фланговете бяха наредени тези от полковете на Амон и на Изида, както и Гордостта на Птах, а елитният корпус, докаран набързо от Мемфис, обграждаше стената, в която се намираше вратата. В центъра на П-образната им формация беше строен полкът на Нубия с издигнати бойни знамена и вимпели. Най-отпред бяха офицерите. Всички нубийски воини бяха коленичили в очакване на предстоящата поява на фараона. Край тях и по стълбите на храма се бяха подредили носителите на Сребърните щитове. На най-горната площадка на стъпалата бяха частите на Накту-аа. Нубийският полк бе свикан, за да чуе какво ще каже фараонът, след като открие своето лице. За да умрат ли бяха докарани тук? Вярно ли бе, че Сгеру е заловен? Дали фараонът щеше да ги приеме обратно в своята любов? Изсвирването на раковините рогове, воят на тромпетите и гонгът на цимбалите отекнаха във въздуха. Облаци от най-ароматен тамян се извиха нагоре, а от тъмната галерия на храмовия вход изхвръкнаха стотици чисто бели гълъби и литнаха към небесата като благословени човешки души. Припяването на жреците се усили, после полека замря.