Шпионите на Собек [bg]

Амеротке замълча. Куфу седеше със зяпнала уста, сякаш усещаше накъде бие съдията.

— Атаката се провали — продължи Амеротке. — Затворникът бе докаран в храма. Вие, Матайа, ни посрещнахте в двора. Вие ни казахте да предадем затворника на пазителя на Дома на оковите. Аритът бе закаран долу в килията, където по-късно бе мистериозно убит, или поне така изглеждаше.

— Аз бях с вас и с господаря Валу — саркастично каза Матайа.

Нямаше и следа от лицеприятното поведение на хесетата; тя бе започнала да се паникьосва и Амеротке почерпи сила от това.

— Замълчете! — каза той. — Нека първо преминем към смъртта на Имотеп — погледна той към Хатусу и се поклони. — Всичко това ще бъде включено в моя доклад до Пазителя на портите при Великата къща. Писарите от тайния кабинет ще проучат всичко, което ще напиша.

Усмивката на Хатусу беше откровено цинична. Тя си даваше сметка, че Амеротке нарочно е пазил всичко в тайна, за да приготви своята смъртоносна засада. Съдията беше предугадил, че Хатусу всъщност няма да се интересува от преследването при лова; тя просто искаше да е вътре в играта при убийството на дивеча.

— Продължете, съдия Амеротке! — дълбоко и гърлено прозвуча гласът на фараона, разнасяйки смъртоносна заплаха.

— Имотеп не беше удушен от аритите. Той беше отровен от мощна отрова, извлек от бадеми, който предизвиква симптоми, подобни на тези при удушаването. Неговите убийци вече намериха и съдия, и правосъдие. Убийството му обаче изглеждаше така, сякаш е дело на аритите. Е, със сигурност не беше. Вие — посочи Амеротке към Матайа — също сте си дали сметка за това. Били сте очарована. Как ли е могло да се случи това? Стигнали сте до същото заключение, до което стигнах и аз: Имотеп сигурно е бил отровен, но смъртта му е била представена като резултат на нещо друго — Амеротке си пое дъх. — Казах, че вие сте били паякът. Вие сте се притайвали дълбоко в сенките, докато капитаните ви са изпълнявали вашите кроежи. Внимавали сте много да не разкриете своята тотална злина. Вече сте били доста добре запозната с отровите. Вашите последователи смесвали отровени содени топчета с общите запаси, предназначени за меджаите, и доставяли отровата за угояването или убиването на имперските куриери и пратеници, лагеруващи в оазиса Синджар. Дроги били давани и на новопостъпващите във вашия култ, преди да дадат кръвната клетва. Отровите ви очароват, нали, Матайа?