Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 125
Перейти на страницу:

Теламон внимателно наблюдаваше.

— Бих искал да имам обсадна машина, която да може да обстрелва стените оттук — прошепна Александър. — Чудесен град, нали? Не искам да го опожаря. Това е кървав град, нали знаеш? Чел ли си Херодот? Когато първите гърци дошли тук, не си водели жени, а се оженили за местните момичета, избивайки всички мъже. Милетци все още имат закон, който забранява на жените им да седят на една маса със съпрузите си или да се обръщат към тях по име.

Той се загледа към персийските бойни кораби — мрачни, заплашителни силуети.

— Последният път персите са спечелили. Знаеш ли историята?

Теламон поклати глава.

— Гръцката флота излязла да посрещне персите, които я разбили, завзели града, изгорили го до основи и поробили жителите му. Новините потресли Атина. Един поет написал драма, „Превземането на Милет“4, на чието представление публиката избухнала в сълзи. Авторът бил глобен и атиняните забранили пиесата да бъде поставяна отново.

— Изглежда Милет е бил възстановен — отвърна Теламон. — Сградите са нови…

— Виждаш ли онази с високите колони? Това е прочутият театър на Милет. А позлатения обелиск до него?

Теламон не го виждаше, но кимна утвърдително.

— Това е храмът на Атина — възбуден, Александър го придърпа още по-близо и посочи. — А големия храм до пристанището? Това е техният „Делфиниум“, посветен на Аполон, в образа му на бог на делфините.

— Ще се предадат ли милетци? — попита Теламон.

— Съмнявам се. Ще трябва да си пробием път с бой. Погледни морето, Теламоне. Под лъчите на слънцето то искри с цвят на вино, няма мъгла…

— Само дим — прекъсна го Теламон.

Александър долови обвинителната нотка в гласа му.

— Това е война. Хората се отбраняваха, пламнаха пожари.

Лекарят вдигна поглед към външната част на града, сега завзета от македонската войска. Лагерът й беше огромен. Различаваше отделни фигури, шатри и широката ивица опустошена земя, която го разделяше от втората градска стена. Водени от Птолемей, останалите им спътници доближиха.

— Какво ще правим? — Птолемей още беше ядосан, че са го хванали неподготвен. — Персите са там!

— Да — отвърна Александър. — А ние сме тук!

Някаква птица изкрещя и Теламон вдигна очи към безоблачното небе. Радваше се, че е тук, беше прохладно и свежо, далеч от горещината, мръсотията и пушеците на лагера.

— Това ястреб ли е? — попита Александър, проследил погледа му. — Или орел?

— Това е послание — Парменион, ветеранът военачалник от времето на Филип, си проби път и изблъска Теламон встрани. — Този орел е бил видян кацнал на носа на един от нашите кораби. За мен това е знак, че Зевс е с нас. Нашата флота трябва да излезе и да посрещне персите. Ще ги разгромим в морето.

— Не съм съгласен — Александър все още наблюдаваше орела, който се рееше високо в небето. — Ако орелът си е почивал на един от нашите кораби, Зевс ни казва да стоим на сушата и да разбием персийските кораби от брега.

— И как ще направим това? — попита Птолемей.

— Не — поклати глава Александър, присвил очи срещу слънцето, — това не е орел. Трябва да е сокол или мишелов.

— Не ме интересува, дори да е проклетият Икар! — изръмжа Птолемей. — Александре, стотици персийски бойни кораби кръстосват морето. Пълни са с войници. Ами ако нападнат…?

— Те са пълни с войници — съгласи се Александър — и се управляват от най-добрите мореплаватели във Вътрешното море — от Финикия и Кипър. Твърде много са — продължи царят. — Нашата флота е малка и управлявана от атиняни. Изобщо им нямам вяра — той замълча. — Ако останем на сушата, можем да победим персите в морето.

— Как? — едновременно попитаха Парменион и Птолемей.

Александър се протегна и щипна Птолемей по върха на носа. После огледа другарите си.

— Вижте се само! — подразни ги той. — Готови за бой! Още един Граник ли ви се иска? Не, този път няма да стане така.

— Защо просто не ни кажеш какво смяташ да правиш? — попита Птолемей. — Държиш се като жена…! — Обидата замря на устните му.

вернуться

4

Става дума за Фриних. Случаят датира от 494 г. пр.Хр. — Б.р.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)