Безбожникът [bg]

— Ще се предадат ли милетци? — попита Теламон.

— Съмнявам се. Ще трябва да си пробием път с бой. Погледни морето, Теламоне. Под лъчите на слънцето то искри с цвят на вино, няма мъгла…

— Само дим — прекъсна го Теламон.

Александър долови обвинителната нотка в гласа му.

— Това е война. Хората се отбраняваха, пламнаха пожари.

Лекарят вдигна поглед към външната част на града, сега завзета от македонската войска. Лагерът й беше огромен. Различаваше отделни фигури, шатри и широката ивица опустошена земя, която го разделяше от втората градска стена. Водени от Птолемей, останалите им спътници доближиха.

— Какво ще правим? — Птолемей още беше ядосан, че са го хванали неподготвен. — Персите са там!

— Да — отвърна Александър. — А ние сме тук!

Някаква птица изкрещя и Теламон вдигна очи към безоблачното небе. Радваше се, че е тук, беше прохладно и свежо, далеч от горещината, мръсотията и пушеците на лагера.

— Това ястреб ли е? — попита Александър, проследил погледа му. — Или орел?

— Това е послание — Парменион, ветеранът военачалник от времето на Филип, си проби път и изблъска Теламон встрани. — Този орел е бил видян кацнал на носа на един от нашите кораби. За мен това е знак, че Зевс е с нас. Нашата флота трябва да излезе и да посрещне персите. Ще ги разгромим в морето.

— Не съм съгласен — Александър все още наблюдаваше орела, който се рееше високо в небето. — Ако орелът си е почивал на един от нашите кораби, Зевс ни казва да стоим на сушата и да разбием персийските кораби от брега.

— И как ще направим това? — попита Птолемей.

— Не — поклати глава Александър, присвил очи срещу слънцето, — това не е орел. Трябва да е сокол или мишелов.

— Не ме интересува, дори да е проклетият Икар! — изръмжа Птолемей. — Александре, стотици персийски бойни кораби кръстосват морето. Пълни са с войници. Ами ако нападнат…?

— Те са пълни с войници — съгласи се Александър — и се управляват от най-добрите мореплаватели във Вътрешното море — от Финикия и Кипър. Твърде много са — продължи царят. — Нашата флота е малка и управлявана от атиняни. Изобщо им нямам вяра — той замълча. — Ако останем на сушата, можем да победим персите в морето.

— Как? — едновременно попитаха Парменион и Птолемей.

Александър се протегна и щипна Птолемей по върха на носа. После огледа другарите си.

— Вижте се само! — подразни ги той. — Готови за бой! Още един Граник ли ви се иска? Не, този път няма да стане така.

— Защо просто не ни кажеш какво смяташ да правиш? — попита Птолемей. — Държиш се като жена…! — Обидата замря на устните му.