Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— По-добре късно, отколкото никога, така е. Може би сега ще успеем да го върнем жив за разпит.

— Разпит за какво? — попита Преследвача и се изправи.

— За това каква сила е простряла защитата си — била тя негова или нейна — над него. Кой ни следи.

— Без въпроси защо е убил Изгърбения?

— Аз не съм… — започна Кайл, но Пустошта му направи знак да мълчи.

Обетницата маг се спря, върхът на езика й се показа и докосна горната устна. Тя се завъртя и огледа тримата мъже наоколо си.

— Разбира се… това също… е много важно за нас…

Кокошката и Пустошта скочиха и измъкнаха ножовете си във въздуха. Мара махна с ръка, изкрещя и изчезна в мрак, докато мъжете кацнаха оплетени на мястото й. Помогнаха си един на друг, за да се изправят на крака.

— Съмнителна мръсница — изплю се Преследвача в дългата тишина, последвала отзвука на затварящия се Лабиринт.

Кайл отново зяпна хората един по един. Какво става, в името на всички тия чужди богове?

— Ще се върнат — започна Кокошката.

— И то силни — добави Пустошта.

— И няма да има повече въпроси — заключи Преследвача.

Пустошта и Кокошката кимнаха и се втурнаха тичешком в гората. Преследвача вдигна Кайл на краката му.

— Да тръгваме.

— Чакай! Какво…

Разузнавачът дръпна Кайл напред:

— Мърдай.

Кайл изви ръката си и я освободи:

— Какво става, мътните да те вземат!

Преследвача направи раздразнена физиономия:

— Ще се върнат, Кайл. Може би лично Качулката. Трябва да тръгваме веднага.

— Тогава, докато вървим.

Кратко кимване и разузнавачът потегли след Пустошта и Кокошката.

— Не съм убивал Изгърбения — започна Кайл, докато отместваше клони и прескачаше паднали дървета.

— Те твърдят иначе — отвърна Преследвача. — Убил си го и си избягал.

— Кой ще го повярва?

Свиване на рамене от страна на съгледвача, докато подтичваше отстрани:

— Няма значение. Сивогрив, ренегатът, не изглежда да е убеден. Но това е официалната история. Какво могат да направят?

— Ами вие тримата? Защо нападнахте Мара? Вас това какво ви засяга?

Високият разузнавач вдигна ръка, за да спрат, клекна зад някакъв храст и се заоглежда назад. Кайл направи същото. Двамата слушаха и опитваха да дишат безшумно. Миг по-късно Преследвача се изправи. Той издърпа иглата от предницата на кожената си туника — сребърният драконов печат на Пурпурната гвардия. Хвърли го настрани:

— Аз и момчетата не сме наистина създадени за тая наемническа работа. Нямаме особено високо мнение за воюването за пари или власт. Сражаваме се за други неща.

Кайл схвана, че все още носи печата си. Някак си не можа да се застави да го захвърли.