Сребристи сенки [bg]

— Никога не съм ги виждала да използват ключ — казах на Ейдриън.

Бяха му нужни няколко опита, но той най-накрая разбра как да свали единия от ремъците. След като веднъж схвана как действа механизмът, останалите скоро го последваха и аз бях свободна. Ейдриън внимателно ми помогна да седна, тъкмо навреме, за да видя как Еди прикова Грейсън към пода под светлината на един от прожекторите. Дампирът насочи пистолет към тила му, което в началото ме изненада, но дори и на оскъдната светлина можех да различа, че не е обикновено оръжие.

— Ставай! — рече Еди, изправяйки се от жертвата си. — Бавно. И сложи ръце на тила.

— Предпочитам да изгоря жив, отколкото да попадна в плен на едно от дяволските изчадия! — язвително процеди Грейсън, но се подчини.

— Спокойно, няма да те вземем в плен — обади се Ейдриън. — Само спасяваме тъпия ти задник, за да се присъединиш към останалите си жалки колеги.

Еди се озърна.

— Може ли тук да се намерят някакви ремъци и за него?

— Сигурна съм, че има — отвърнах. Понечих да стана от масата, но ми се зави свят. Обърнах се към Ейдриън. — Провери в дъното на стаята. Там би трябвало да държат всякакви материали и пособия.

Ейдриън побърза да огледа и първо намери нещо не по-малко полезно: главния превключвател за осветлението на стаята. След продължителния престой на тъмно присвих болезнено очи, но ярката светлина му позволи много скоро да открие етажерките с материалите, включително и няколко кабелни превръзки, с които завърза Грейсън. По рафтовете имаше различни химикали и уреди, а върху столовете до тях бяха оставени очила за нощно виждане, за да могат другите алхимици да наблюдават инквизиционното шоу, когато светлините угаснат. Гледката ме отврати и аз извърнах очи.

— Можеш ли да ходиш? — попита Ейдриън.

— Лека-полека.

Той ме прегърна през кръста, но краката едва ме държаха. Силата му, физическа и духовна, ме крепеше и с негова помощ запристъпвах бавно. Еди се движеше пред нас, побутвайки Грейсън да крачи по-бързо. Когато стигнахме до коридора, също огласян от воя на противопожарната аларма, но без признаци на пожар, Еди се обърна към пленника си.

— Коя друга килия е обитаема? — Когато Грейсън не отговори, Еди се втренчи свирепо в лицето му. — Отговаряй! Опитваме се да спасим колегата ти.

— По-добре да умра, отколкото да потъпча дълга си и или да моля някой като вас за помощ — озъби се Грейсън.

Еди въздъхна и подаде пистолета си на Ейдриън.