И се възправи сянка [bg]

Вече понасяха тежки загуби. Самият Бан беше ранен от стрела, която премина през плътта на долната част от ръката му. Помисли си, че вероятно е засегнала сухожилията, защото вече не можеше да стисне лявата си ръка докрай в юмрук. Болката беше пареща, но той се стараеше да не изостава от генерал Крийд и просто я понасяше мълчаливо, скърцайки със зъби, докато един медико набързо обработваше раната му.

Не всичко беше загубено, тъй като отново бяха започнали да се движат. Изглежда, че от възвишението Сивите куртки на Халахан обстрелваха със снаряди от мортири имперските редици точно пред тяхната формация и ги бяха разредили дотолкова, че да позволят на чартасата да подхване настъпление. При това развитие на нещата настроението на Крийд се беше подобрило, сякаш бе получил отговор на молитвите, които е отправил към небето. Генералът погледна чартасата, която се сражаваше пред него, и подкани войниците да вървят напред.

— Не си мърдай ръката! — извика медикото на Бан, докато почистваше раната му с манерка спирт.

Въпреки болката той погледна надолу към младата жена, облечена в черните кожени дрехи на Специалните, и за пръв път й обърна повече внимание. Видя, че е още момиче, при това красиво момиче със стройно и някак крехко тяло. Езикът й се подаваше от крайчеца на устата й, докато работеше. Разчорлената й медноруса коса беше полепнала сплескана върху главата й.

За момент не я позна. Не и тук. Не и на това място.

— Кърл? — изненадано изграчи той. — Това ти ли си, момиче?

Очите й срещнаха неговите за миг, преди да се върнат към задачата, с която се занимаваше.

— Чудех се дали ще ме познаеш — задъхано каза тя.

— Какво правиш тук, в името на Глупака?

— Превързвам ти ръката, за да не ти изтече кръвта и да умреш.

— Добре ли си?

Тя прекъсна работата си, за да вдигне поглед към лицето му.

— Не — поклати глава и извади превръзка от чантата си. — А ти?

Той видя, че е побеляла от страх, а очите й бяха разтревожени, сякаш беше станала свидетелка на неща, които се надяваше никога повече да не вижда.

Припомни си, че тя е от Лагос и че е оцеляла въпреки всички посегателства на манианците срещу нейния народ. В този момент Бан си каза съвсем искрено: Тези маниански копелета! Ако има някаква справедливост на този свят, ще спечелим тази битка, ще смажем армията им и ще обесим Светия матриарх.

На пътя им се изпречи тяло, очевидно беше мъртво. И двамата го прекрачиха и продължиха напред. Кърл притисна тампон върху раната му.

— Задръж го за момент — нареди му тя и отново взе да рови в чантата си, откъдето накрая извади бинт и започна да го увива около ръката му. — Сега можеш да го пуснеш.

Бан се пресегна за манерката си с вода. Извади тапата със зъби и бързо отпи от студената вода. Тук беше загубил представа за времето. Колко ли дълго се сражаваха?