![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
С други думи, странно място за покана за чай.
— Той очевидно е опасен — промърмори Саския.
— Струва ми се, че е истински — отбеляза сестра й. — Кога за последен път си пила чай с реален човек?
— Мисля, че скоро не съм — рече Саския и картата изпадна от пръстите й.
Доковете се славеха със студеното си време. Въздухът тук не беше никак чист и минувачите често носеха кислородни маски и шлемове. Храната и въздухът се осигуряваха от мафиотски групи, които изстискваха и последните спестявания на обитателите, като се оправдаваха със сривовете във времето и общата стагнация. Пред чили-закусвалните се струпваха цели тълпи от просяци, с надеждата да съберат достатъчно кредити, за да ги пропуснат, през вратите. Скенери проверяваха наличните средства на посетителите и допускаха само онези, което можеха да си позволят поне най-евтиното меню — минипържола, обикновени пържени картофи или шейк.
Киндал Карсон и Мик Паркър седяха на една маса в чили-закусвалнята на Прецентрал-6. Лицата им бяха изгубили слънчевия си загар и под очите им вече се оформяха торбички и бръчици. Снежнобелите им някога, пуловери сега имаха сивкав оттенък. Само музиката, която си бяха поръчали, бе както преди — „Хармонична разновидност“ с техните ведри, успокояващи мелодии.
— Видяхте ли това? — попита Киндал, сочейки вестника си. — „Десет неща, които всички ние трябва да знаем за капитан Джут“.
— Аз вече го четох — похвали се приятелят й.
— Била е в затвора — единайсет пъти! — прочете Киндал. — Брей, не го знаех.
Киндал и Мик бяха от Земята, от Куинсленд, макар че бяха прекарали по-голямата част от живота си тук, и двамата бяха посещавали Скиапарели и Калисто, Рио де Жанейро и Вяра.
— Нямам търпение да се върна у дома — произнесе с тъжна усмивка Мик.
— Ами Енцеладус, Мик? — припомни му Киндал. — Никога не сме били там.
— Аз съм бил.
— А защо не си ми казвал?
— Защото тогава бях със Стив и Робин. Не е лошо. Ще отскочим дотам на връщане.
— Не мога да чета — оплака се Киндал. — Защо не изгасят червените светлини?
— Защото хората вече не харесват бялото — припомни й Мик. — На мен обаче не ми пречи.
— Човек не може вече да разпознае кое е кетчуп.
Наблизо премина келнер с червена колосана риза.
— Как е самочувствието днес? — попита той.
— Добре.
— Чудесно.
Едва подминал масата им и отвън долетя пронизителният вой на сирената. Всички оставиха приборите и се втренчиха във вратата.
Групата, която влезе, наброяваше седмина — всичките бяха човеци, от двата пола. Най-възрастният мъж имаше дълга прошарена коса и сбръчкана кожа, а най-младата жена беше почти хлапе и приличаше на някой, когото са ударили с чук по главата. Всички носеха плътно прилепнали камуфлажни гащеризони за сражения в нулева гравитация. Жената, която ги предвождаше, държеше с две ръце дървена тояга, като я балансираше така, че положението й да съвпада с центъра на тежестта на тялото й. Зад нея, рамо до рамо, крачеха двама едри мъже.
— Тези как са влезли? — попита Киндал.
— Мисля, че ги пускат навсякъде — отвърна Мик. — Искаш ли да им кажеш, че мястото им не е тук? Защото аз нямам желание.
Жената заговори с ясен, твърд глас:
— Чили-закусвалнята. Ние сме томбоси. Носим съобщение до пътниците на „Изобилие“.
Членовете на кохортата й стояха неподвижно като статуи, окъпани в червеникавата светлина на салона. Някои от тях бяха боси. Повечето не носеха оръжия.
— Цените ви са твърде високи. А хората са гладни. — Жената посочи просяците пред вратата. Беше се събрала доста голяма тълпа. — Народът на „Изобилие“ ви призовава да ги нахраните.
— Благодаря ви, че избрахте чили-закусвалнята — разнесе се механичен глас. — А сега, моля да си вървите.
Тъй като никой от самураите не помръдваше, откъм вътрешната врата се показа охраната. От складовете, кухнята и сервизните помещения наизлязоха мускулести млади мъже и жени, въоръжени с ножове, дълги вериги и пистолети с гумени куршуми. Бяха провеждали многократно обучение, за да се подготвят за задачата, която сега им предстоеше. Движеха се пъргаво и заобикаляха, нашествениците, които дори не бяха заели някакво подобие на боен ред. Сирената продължаваше да извива, над щандовете се спуснаха метални жалузи.