Драконът на Арканите [bg]

Изпаднала в екстаз, Госпожицата не видя, че меховете с газ внезапно полетяха. Не видя и как паднаха, разкъсаха се и опръскаха всичко наоколо. Отвори очи едва когато някакъв посвещаван, измокрен и смаян, се стовари назад и бутна един от големите канделабри. Разлялата се по пода газ се запали. Други посвещавани пламнаха. Настъпи паника. Живите факли крещяха от болка и се мятаха насам-натам, докато всички останали се опитваха да ги избегнат и започнаха да се блъскат. Някои сваляха бързо горящите пелерини, удряха с всички сили по ръкавите и по панталоните си, за да угасят огъня, хвърляха димящите си ръкавици, разтъркваха опърлените си коси. Онези, които бяха пощадени от стихията, се оглеждаха неразбиращо наоколо — изглеждаха замаяни заради изпаренията от златния блян.

Сен Люк напредваше с рапира в ръка, оставяйки след себе си два трупа до вратата.

— Той е! — изкрещя неистово Госпожицата и го посочи с пръст.

Двама наемници, появили се през другата врата — един драк и един човек, — побързаха да пресрещнат мелеза. Изключително спокоен и продължавайки напред, той парира атаката на човека и прониза гръдта му, успя навреме да извади острието, за да отбие удара на драка, изрита го с коляно в слабините и с друг ритник под брадичката го довърши.

Разчорлена, побесняла, Госпожицата изръмжа, а чертите на лицето ѝ станаха по-груби, по раменете и по гърдите ѝ се появиха люспи, подобни на броня. Тя грабна двата жертвени кинжала и се обърна към наведената каменна маса. Отново изръмжа гневно и посред челото ѝ изникна гребен. Ленкур беше освободил Клотилд. Девойката трудно стоеше права и се беше залепила за врата му. С лявата си ръка той я притискаше към себе си, докато отстъпваше назад, и насочи пистолета си към Госпожицата, или по-скоро към съществото, в което тя се беше превърнала.

Стреля.

Улучена в лявото рамо, Госпожицата политна напред, но бързо се изправи като тръстика върху люспестата си опашка и погледна с ужас раната, която започваше да се сгърчва, тъй като куршумът беше от драконит. Отново прозвуча гръм. Този път влечугообразното същество се срина, поразено в гърба от втори куршум от драконит. Тя успя да се превърти и видя Сен Люк, който беше насочил към нея димящото дуло на пистолета си.

— Бягайте! — заповяда той на Ленкур. След това, като впери поглед в Госпожицата, добави: — Ще се погрижа за тази мръсница.

Сплетени трупове лежаха сред пращящата жарава. Продължаваха да горят само няколко малки локви газ. Някои от посвещаваните, които не бяха побягнали, извадиха рапирите си и се хвърлиха към мелеза. Съвсем спокоен, Сен Люк ловко превъртя пистолета в ръката си и го хвана за дулото. След това счупи нечий череп, преряза нечие гърло, прониза нечие сърце — със смъртоносна прецизност видя сметката на враговете си. Последният се свлече на пода точно когато Ленкур изчезваше с Клотилд и хвърляше поглед назад.