Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Неволна тръпка плъзна по лицето на Томас, но не каза нищо. Скоро и Протал седна с думите:
— А сега, нека обмислим какво трябва да предприемем.
В тишината Владетелите свързаха умовете си. Накрая Осондрея изви глава към Сол по сърцето.
— Скални братко, речено е: „Когато имаш много грижи наведнъж, помисли първо за дружбата“. За доброто на твоя народ е да се върнеш в Морска шир колкото се може по-бързо. Великаните трябва да научат всичко, което се случи тук. Но не смятам, че водният път през Анделейн все още е безопасен за теб. Ще ти дадем придружители, които да те съпроводят през Гримердорската гора и Северните равнини, докато отминеш Земелом.
— Благодаря ви, Владетели — отговори сериозно Сол по сърцето, — но няма да е нужно. И аз го обмислих. В скиталчествата си моите сънародници са научили нещо от братерите: „Ако чакаш мечът да се стовари върху врата ти, главата ти ще се търкулне накрая“. Убеден съм, че най-доброто, което мога да сторя за сънародниците си, е да подпомогна каквото вие намислите. Моля за разрешение да се присъединя към вас.
Протал се усмихна и склони глава.
— В душата си се надявах на това. Добре дошъл в нашите несгоди. И в опасност, и в труд Великаните умножават силата ни и няма песен, с която да изразим докрай своята признателност. Но твоите сънародници не бива да остават в неведение. Ще разпратим вестта.
Сол по сърцето се поклони на свой ред и Осондрея назова по име предводителя Гарт, който се изправи и каза:
— Изпълних твоите нареждания. Сега над Весел камък гори Бойният огън. Всички, които го видят, ще предупредят близките и съседите си и ще разпратят вестта на юг, изток и север. До сутринта всеки, който живее северно от Реката на утехата и източно от Гримердор, ще узнае за опасността, а хората край реката ще изпратят бързоходци към Средните равнини. По-нататък предупреждението ще стигне по-бавно. Изпратих съгледвачи към Гримердор и Анделейн, но ще минат шест дни, преди да получим точни сведения. И макар че не си искала това, започнах подготовката за обсада. Общо хиляда и триста от моите воини изпълняват задачи сега. Двайсет еомана остават в готовност.
— Добре — кимна Осондрея. — Поверяваме на теб да предупредиш и Морска шир. Изпрати колкото воини са необходими, за да успеят в пратеничеството си.
Гарт се поклони и седна.
— Така… — Тя поклати глава, сякаш да освободи ума си от досегашните решения. — Отделих време за размисъл над разказа на Надвладетеля Ковенант. Появата на бяло злато обяснява много неща, но имаме да се вгледаме и в останалото — напиращите на юг бури, гнусното нападение срещу Духчетата в Анделейн, почервенялата луна. За мен е ясно значението на тези знаци. — Изведнъж Осондрея плесна с длан по масата. Дали имаше нужда от звука или от болката, за да изрече думите? — Лигоча, Скалния червей, вече е намерил търсеното — Илеартския камък или друго смъртоносно зло. И щом държи в ръцете си Жезъла на закона, вече е достатъчно могъщ да наруши обичайните сезони!
Откъм галерията се чуха сподавени въздишки, но Протал и Морам не изглеждаха изненадани.
— Обясни ни, моля те — спокойно каза Морам.
— Свидетелствата за тази сила са очевидни. Знаем, че Лигоча притежава Жезъла на закона, който обаче не е еднакво пригоден за добро и зло. Той е част от Първичното дърво и е направен да служи на Земята и на Закона. Но всичко, което научихме, е противоестествено. Представяте ли си каква могъща воля е нужна, за да наложи на Жезъла това? Е, може би безумието на Лигоча крепи волята му. Или пък Презиращия вече има власт над Жезъла? И все пак дори в разцвета на силите си в предишната епоха Господаря Гад не се е осмелявал да нападне Духчетата. Ами осквернената луна?… Само в най-мрачните и страховити древни пророчества се говори за нея.
— Можем ли да смятаме за доказано, че Господаря Гад владее Жезъла? Замислете се — с далеч по-малко усилия от необходимото за оскверняването на луната той би могъл да ни размаже. Не можем да се борим срещу такава сила. А той прахосва мощта движен най-вече от… суета. Нима би посегнал напразно на Духчетата, щом би унищожил нас с лекота? И защо му е да опетни луната чрез Жезъла — инструмента, който не е предназначен за неговата ръка и ще се съпротивлява на властта му всеки път?
— Според моята догадка, ако Господаря Гад владееше Жезъла, той нямаше, а и сигурно не би могъл да направи онова, което е било сторено… Не и докато ние не бъдем унищожени. Но ако Жезълът още е подвластен на Лигоча, само той не би стигнал. Няма пещерна твар с такава мощ, че да извърши подобни злодеяния без помощта и на Жезъла, и на Камъка. Знаете колко слаба е волята им. Податливи са и е лесно да бъдат поробени. Пък и не разполагат със знания, чрез които да посегнат към небесата. Затова винаги са били жертвани с лекота от Гад и неговите пълчища.