Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Рамзи излезе от колата и се насочи към входа на административната сграда, в която се помещаваха канцелариите на военноморското разузнаване. Отпред, настръхнал от студа, го очакваше млад лейтенант. Докато вървеше с бърза крачка към кабинета си, той изслуша в движение обичайния сутрешен рапорт.
Вътре го чакаше Хоуви.
— Открили са трупа на Уилкърсън — докладва той.
— Слушам те.
— В Мюнхен, съвсем близо до Олимпийския парк. Убит, с един изстрел в главата.
— Сигурно си доволен.
— Добре е, че се отървахме от него.
На Рамзи не му беше забавно. Разговорът с Изабел Оберхойзер продължаваше да го тревожи.
— Ще заповядате ли да преведем парите на хората за извършената работа?
— Още не. — Той вече беше провел един международен разговор. — Налага се да изпълнят още една мисия, този път във Франция.
Настанил се удобно в „Шонис“, Чарли Смит довършваше купата с овесени ядки. Обичаше ги солени, с много масло. Чувстваше се уморен и недоспал. Изминалата нощ беше тежка. Онези двамата очевидно бяха дошли за него.
След като избяга от къщата, той измина няколко километра по пътя, отби на банкета и изключи мотора. Не след дълго покрай него профуча линейка, насочила се към крайбрежието. Той я изчака да се върне и я проследи до една болница в покрайнините на Шарлот. Потисна желанието си да влезе вътре, обърна колата и се прибра в хотела.
След малко му предстоеше да се свърже с Рамзи, който очакваше да чуе, че и трите мишени са ликвидирани. Дори при най-малкия намек за проблем самият Чарли щеше да се превърне в такъв. Досега успяваше да котка Рамзи, използвайки старото им приятелство и дългата поредица от успехи. Разбира се, и факта, че адмиралът се нуждае от него. Но всичко щеше да се промени в мига, в който докладваше за провал.
Погледна часовника си. Шест и четвърт сутринта. Налагаше се да рискува. Плати сметката и се насочи към телефонната кабина до входа на заведението. Изслуша краткия запис, който изброяваше различните болнични отделения, след което натисна бутона за информация относно пациентите. Не знаеше номера на стаята и се принуди да изчака включването на дежурния оператор.
— Искам да разбера как е вуйчо ми Хърбърт Роуланд. Приели са го по спешност снощи.
Жената насреща го помоли да почака. Изтекоха няколко секунди, преди гласът й отново да прозвучи в слушалката.
— Съжалявам, но мистър Роуланд почина малко след постъпването си в болницата.
— Ужасно! — възкликна шокирано той.
Телефонистката изказа съболезнованията си. Смит благодари, остави слушалката и облекчено въздъхна. Този път се беше разминал на косъм. Измъкна мобилния си телефон и набра познатия номер.
— Три от три! — тържествено обяви той. — В десетката, както винаги.
— Приятно ми е, че се гордееш със своята работа.
— Безупречното обслужване е нашата цел.
— В такъв случай искам да ме обслужиш още веднъж. Имаш зелена светлина за четвъртия обект. Действай.
Малоун напрегна слух. Имаше чувството, че някой се движи едновременно пред и зад него. Приведен към пода, той се плъзна в едно от страничните помещения. Оказа се, че то има както стени, така и покрив. Залепи гръб за стената и се огледа. Ъглите тънеха в мрак. Намираше се на седем метра от входа на църквата. Стъпките се чуха отново. В дъното на колонадата. Извън храма.
Някой се приближаваше. Дали го бяха видели, че влиза тук? Вероятно не, защото стъпките бяха спокойни, без никакви опити да се избегне скърцането по снега. Малоун се стегна, стараейки се да не изпуска от очи отвора на вратата. Стъпките прозвучаха по-ясно. Появи се неясната фигура на мъж, насочил се към църквата. Малоун скочи, сграбчи рамото му и рязко го завъртя към стената. Дулото на пистолета потъна в ребрата му. В погледа на мъжа се изписа ужас.
55
Шарлот
6:27 ч.
Стефани се свърза с офиса на „Магелан“ и поиска информация за д-р Дъглас Скофилд. С Дейвис бяха сами. Преди половин час се бяха появили двама агенти на Сикрет Сървис с поискания от Дейвис лаптоп със специална защита. След това бяха изпратени да охраняват Хърбърт Роуланд — вече преместен в друга стая и с променено име. Дейвис бе успял да убеди административната директорка на болницата, че тези мерки са абсолютно наложителни. След кратко колебание тя се бе съгласила да обявят пациента за мъртъв. Очакванията им за интерес към състоянието на въпросния пациент се бяха потвърдили от дежурната телефонистка, която двайсетина минути по-рано беше докладвала за обаждане от непознат, представил се за племенник на Роуланд.