Синовете на Спарта [bg]

Ксенофонт тръгна към мястото, където Тисаферн и Арией бяха спрели конете си. Една факла още беше забита дълбоко в пясъка и гореше. Двамата капитани бяха наблизо, доближили тревожно глави, и разговаряха тихо. Ксенофонт ги приближи и ги заговори със спокоен глас, макар че отначало от гърлото му излезе по-скоро грачене.

— Ако имах вино, щях да вдигна чаша за последната ни нощ.

Двамата го погледнаха намръщено.

— Така ли мислиш?

— Царят изби водачите ни. Ще направи същото и с нас. Нощта минава. Когато слънцето изгрее, със сигурност ще ги видим да приближават. Просто съм изненадан… но не, вече е късно.

— Късно за какво? — моментално попита по-младият от двамата, който беше готов да се вкопчи и в най-малката надежда.

— Ако се предадем смирено на царя, всичко за нас ще приключи. Той отряза главата на собствения си брат. Какво можем да очакваме от подобен цар? Повечето от нас ще бъдат убити, останалите ще бъдат поробени. Никой няма да види отново дома. А ето че половината лагер отново си легна да спи! Мислех си, че в тях ще е останала повече борбеност. В края на краищата не бяхме победени на бойното поле. Не, ние издържаме на жега, студ и умора повече от всеки персиец, но въпреки това те очакват от нас да предадем мечовете и щитовете си и да подложим врат под секирата?

Започнаха да се приближават и други, за да го чуят какво говори. Двамата ги изгледаха подозрително.

— Мислиш, че можем да се сражаваме с огромната персийска войска ли? — попита по-възрастният. — С десет хиляди души, които да защитаваме? С храна само за няколко дни?

Ксенофонт осъзна, че в тона му няма презрение и присмех. Капитанът говореше без гняв, а по-скоро като отчаян човек. Той наистина искаше Ксенофонт да има отговор и го чакаше. Ксенофонт отвърна по начина, по който го беше учил Сократ — започна да мисли на глас, така че тонът му си остана спокоен и вдъхващ доверие.

— Те не успяха да пробият строя ни на бойното поле — започна той. — Нито веднъж. Броят сякаш нямаше почти никакво значение. Но все пак разполагаме само с шест коня, което е нищо. Така че ако ни атакуват, няма да има значение дали ще победим, защото няма да можем да ги преследваме, а именно при преследването се нанасят истинските поражения. А ако изгубим, те ще пратят конници да избият хората ни. Да, конницата ще бъде най-голямата заплаха.

Млъкна и погледна останалите капитани, които се бяха събрали да слушат. Трябваше да ги накара да разберат какво има предвид. Нямаше просто да говори, за да слуша как звучи гласът му или да убие оставащите часове. Веднъж беше попитал Сократ как трябва да живее човек и философът му бе отговорил: „Смислено“, като добави, че именно това отличава хората от животните.

— Всеки от вас е бил повишен от Проксен или Нет да командва останалите. Когато съставим план, ще ви последвам с готовност. Зная, че няма просто да останете тук като агнета и кози и да чакате враговете да ни изколят. Ние сме гърци. Говорим, но после действаме. Така че…