![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Той беше смел мъж — каза простичко гигантът и Юлий бе поразен от промяната, станала с него от момента, когато се бяха срещнали в малкото селце на африканското крайбрежие.
— На римските богове ли се молеше? — попита го Юлий.
Едрият мъж сви рамене.
— Те още не ме познават. Когато стигна в Рим, тогава ще говоря с тях.
Римският легат изпрати ескорт да придружи Вълците до морето. Юлий не протестира против това решение, макар че ескортът му изглеждаше по-скоро като охрана на пленници, отколкото като гарант за свободното им придвижване.
Дур ги чакаше в пристанището. Не им се видя особено щастлив от факта, че са оцелели, но бързо омекна, когато Юлий каза, че ще му бъде платено за изгубеното време, както и за пътуването до Бриндизи — най-близкото римско пристанище.
Странно усещане беше отново да се озовеш на кораб и Юлий похарчи част от новото си богатство, за да изкупи всички бъчви с вино в пристанището за финалното честване. Въпреки възраженията на Светоний богатството на Целз беше разпределено сред оцелелите войници от Вълците и мнозина щяха да се върнат у дома богати.
Ветераните помолиха да се срещнат насаме с Юлий за последен път, преди да се отправят на изток към домовете си. Той им предложи постове, ако се върнат с него в Рим, но те само се засмяха. Трудно беше да изкушиш мъже на тяхната възраст, които имаха злато в кесиите си, и той наистина не очакваше да тръгнат с него. Квертор му благодари от името на всички и всички нададоха приветствени викове в негова чест. А после си тръгнаха.
Дур потегли със сутрешния отлив без фанфари или предизвестия. Младите войници, оцелели от легиона на Вълците, до един останаха с Юлий и се радваха на краткото морско пътуване с ентусиазма на младостта. Морето беше спокойно и само след две изминали като в сън седмици влязоха в пристанището на Бриндизи и стъпиха на суша.
Войниците, участвали в кампанията от самото й начало, гледаха замаяно, докато трите центурии на Вълците оформяха колона за похода си към Рим. Току-що повишен в командир на петдесет души, Кир строи хората си и загледа втрещено, най-накрая осъзнал, че ще види града, който го е призовал. Потръпна и размърда рамене. Беше по-студено, отколкото в малкото му стопанство на африканското крайбрежие, но все пак той усещаше, че принадлежи на тази земя. Чувстваше как призраците на прадедите му идват да приветстват своя потомък, как се гордеят с него.
Юлий коленичи и целуна прашната земя със сълзи на очи; бе прекалено развълнуван, за да говори. Беше загубил приятели, беше получил рани, които щеше да носи цял живот, но Сула беше мъртъв и той си беше у дома.
ЧАСТ ВТОРА
Глава 27
Катон прокара тлъстата си ръка по челото си. Макар че зимният студ все още държеше Рим в своя плен, сградата на сената беше пълна и въздухът тежеше от топлината на тристате благородници, скупчили се в малкото пространство. Катон вдигна ръка за тишина и зачака търпеливо, докато гласовете бавно утихваха.
— Този Цезар, този безразсъден младеж показа само пренебрежение към волята на сената. Като действаше сам, той причини смъртта на стотици римски граждани, много от тях ветерани от нашите легиони. Доколкото разбрах, си е присвоил власт, каквато не му е била давана… и се е държал точно така, както бих очаквал от племенник на Марий. Призовавам сената да смъмри това младо петле — да покажем неодобрението си от това, че безразсъдно е погубил живота на римски граждани, и от пренебрежението към нашия авторитет, което така явно показва.
Седна с доволно изсумтяване и говорителят се изправи. Беше едър месест мъж, който не можеше да понася глупаците. Макар че авторитетът му беше номинален, като че ли му харесваше, че има поне формална власт над силните мъже в сената.
При думите на Катон Цина се беше изправил — лицето му беше почервеняло от гняв. Говорителят му кимна, за да му даде думата, и Цина обходи с поглед сенаторите, за да привлече вниманието им.
— Както мнозина от вас знаят, аз съм свързан с Цезар чрез брака на дъщеря си — започна той. — Не дойдох тук да говоря в негова защита, а да взема участие в това, което би трябвало да е проява на нашата благодарност към него.
Недоволно мърморене откъм привържениците на Катон за момент заглуши думите му, но той изчака с ледено търпение гласовете да утихнат.
— Не трябва ли да изкажем благодарност на мъжа, който съкруши един от враговете на Рим? Митридат е мъртъв, армията му е разпръсната, а някои от вас говорят за упреци? Не е за вярване. Вместо да броим колко негови хора са паднали в битка срещу превъзхождащи ги сили, помислете за невинните, които останаха живи, защото Митридат беше съкрушен. Още колко наши съотечественици щяха да умрат, докато вашите предпазливи легиони най-накрая стигнат достатъчно близо, за да нападнат врага? Ако вярваме на докладите, пратените от нас легиони така и нямаше да се приближат и да стигнат до гръцките сили!