Кръвта на боговете [bg]

Агрипа не можеше да не се гордее с това постижение. Хо­рата му бяха изкопали воден път до морето. Бяха построили огромни кораби - и когато идеите се бяха оказвали погрешни или прекалено тромави, ги разглобяваха и започваха отново без никакви оплаквания. Помисли си, че трябва да се погрижи еки­пажите и офицерите да бъдат наградени - стига някой от тях да оцелееше.

Морето беше черно. Нищо чудно наоколо да се спотайваха мног обройни галери, дебнещи ги като хищници. Агрипа пре­глътна нервно. На юг се намираше Сицилия огромна маса суша и малки заливчета, за които се твърдеше, че приютявали вражеския флот. Надеждите му бяха да се приближи колкото се може по-близо преди зазоряване. След това новите му оръ­жия и тактика щяха или да успеят, или да се провалят. Хората му бяха тренирали непрекъснато, но Агрипа знаеше, че все още не могат да маневрират толкова добре, колкото опитните екипажи. Избърса потта от челото си, когато новопостроени­те кораби вдигнаха платна. Галерата му пое напред с остана­лите, единственият шум бе съскането на водата под носа. Си­цилия се намираше пред носа на Италийския богуш и до нея имаше почти двеста мили. Агрипа крачеше по палубата и си припомняше картите. Изкушаваше се да откаже сражение и да откара флога си на източния бряг, където Окгавиан отчаяно се нуждаеше от кораби. Знаеше, че с мъничко късмет може да придвижи флота на юг през деня, а през следващата нощ да заобиколи гока на Ботуша, може би дори преди Секст Помпей да разбере, че се намира в тези води. Решението щеше да е правилно, ако Помпей не бе разделил флота си и не бе пратил сто галери покрай източния бряг. Новината, която му бе доне­съл Меценат, промени всичко.

При двойната блокада търговията и по двата основни бряга на Италия беше прекъсната. Рим вече беше заплашен с глад и обсадата не можеше да се търпи повече. Трябваше да бъде разбита. Агрипа усещаше тежестта на отговорността върху плещите си. Ако се провалеше, Октавиан щеше да остане за­творен години наред в Рим и да бъде принуден да преговаря или дори да се предаде на Освободителите. Агрипа знаеше, че няма да имат втори шанс. Всичко се свеждаше до вярата на Октавиан в него.

Четирийсет и осем галери бяха вдигнали платна в нощния вятьр, но Агрипа почти не ги виждаше. Опасността белите платна да бъдат забелязани бяха принудили хората му да ги боядисат с боя от брош, като ги потапяха отново и отново в огромните казани, докато не станаха ръждивокафяви. Така ня­маше да издадат положението си на всеки, който си направеше труда да погледне в морето. Платната бяха с цвета на засъхнала кръв, но вършеха работа.

- Донесъл съм нещо добро - каза Меценат зад 1ърба му и почука с глинена чаша по каната, за да подчертае думите си.

Агрипа поклати глава и със закъснение осъзна, че Меценат не може да види жеста му.

- Без мен. Сега трябва да съм трезвен и бодър.

- Трябвало е да се родиш спартанец, Ахрипа рече Меценат.

- Лично мен хубавото червено вино просто ме отпуска. На­пълни чашата и изруга, когато разля вино на палубата. - Е, за късмет - рече и отпи. - Няма да е зле да поспиш, щом трябва да си бодър. Поне морето е спокойно. Предпочитам да не умирам, докато си повръщам червата през борда.