Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Той не очаква да повярвам, че го прави от добро сърце. Не ме мисли за толкова глупав.
— А за колко глупав те мисли?
При тези думи Хенри Мъглата се изкиска. Клайст дори не гъкна. Сякаш изобщо не слушаше.
— Според мен Фаншоу е осъзнал, че можем да спрем Боско и те искат да са на… негубещата страна.
В този момент при тях дойде Артемизия.
— Стриди, скъпа? — предложи ѝ ИдрисПюк.
— Не, благодаря — отвърна тя мило. — Там, откъдето идвам, храним с тях свинете.
Той беше леко развеселен от това, което я изненада, защото бе имала намерение да му натрие малко носа; по някаква причина грешно подозираше, че той се отнася снизходително към нея. ИдрисПюк се обърна пак към Кейл.
— Как Фаншоу смята да обясни на Изкупителите присъствието на толкова много лаконийци?
— Само сто са. Ще твърди, че са отстъпници.
— Добре де. Не му вярваш. Но как точно не му вярваш?
— Не знам. Все още. Но имам нужда от неговите инструктори. Загубите ще са високи. Трябва да бълваме по пет хиляди заместници месечно. И това е минимумът. Нещата ще висят на косъм.
— Това е идея, която мисля, че си струва да обсъдим — заяви Клайст. В последно време, винаги когато заговореше, което се случваше рядко, ставаше дума за подробности. Изглежда, намираше някаква утеха в дребните особености по петата на някой ботуш, или в начина, по който е зашита кожата, за да не пропуска влага. — Предполагахме, че те няма да се опитат да прекосят Мисисипи през зимата.
Артемизия изстена раздразнено.
— Казах ти вече — Мисисипи не замръзва като другите реки; не напълно. Превръща се в маса от ледени блокове, които се чупят и се блъскат един в друг. „Коварна“ е прекалено слаба дума. Няма да преминат в значителен брой до късно напролет.
— Вярвам ти — отвърна тихо Клайст. — Но ти каза, че не могат да преминат в значителен брой.
— Е, и?
— Все пак ще е възможно да се премине…
— Не и с армия, или дори нещо близко до армия.
Клайст не реагира на раздразненото прекъсване, просто продължи с глухия си монотонен глас:
— Все пак ще е възможно да се премине с малък отряд.
— Че от каква полза ще им е това?
— Нямам предвид Изкупителите да преминат с малък отряд. Имам предвид ние да преминем с малък отряд от тяхната страна.
Настъпи кратка тишина.
— Защо? — попита Кейл.
— Ти каза, че нещата ще висят на косъм.
— Така е.
— Ами ако разполагаш с повече време… месеци, или може би цяла година?
— Продължавай.
— Изкупителите строят лодки през зимата за нашествие напролет. Знаеш ли къде ги строят?
— Не разбирам… — промълви Артемизия.
— Знаеш ли къде ги строят? — Този път Клайст я прекъсна.
— Да — каза тя. — Участъкът от северния бряг между Атина и Аустерлиц гъмжи от корабостроителници, но Изкупителите са ги изтеглили, заедно с работниците, нагоре до Лукноу, за да могат да контролират строежа на флота.
— Значи всичките им лодки са на едно място?
— Общо взето, да, доколкото знам.
— Тогава, ако успеете да прехвърлите, да речем, хиляда души през реката, може би през ранната пролет, бихте ли могли да нападнете Лукноу и да опожарите флота им?
— Не бих могла да прекарам хиляда — отвърна Артемизия. — Нито дори близко до този брой.
— Колко тогава? — попита Кейл, явно въодушевен.
— Не знам. Ще трябва да говоря с речните лоцмани. Не знам.
— Двеста?
— Не знам. Може би.
— Рискът ще си струва — каза Кейл.
— Да, но моите хора ще го поемат — заяви Артемизия.
— Съжалявам — каза Кейл. — Права си. Но ако може да се направи…
— Ще трябва аз да ги предвождам — отбеляза тя.
Кейл не беше доволен.
— Трябваш ми тук и жива. Твоите разузнавачи са очите и ушите на каруците-крепости. — Това беше достатъчно вярно, но не беше единствената, нито пък главната причина. — Освен това — излъга той, — ненарушимо правило е, че човекът, който измисли плана, има правото да го вкара в действие.
Артемизия се втренчи в Клайст.
— Да не би да имаш пространни знания по речно дело и да познаваш северния бряг на Мисисипи в Халикарнасус?
Това накара дори Клайст да се усмихне.
— Оттеглям кандидатурата си — каза той. Кейл го изгледа с неприязън.
— Има и друг проблем — обади се ИдрисПюк.
— Да не би наред с останалите си постижения да си експерт по речното дело и Халикарнасус?