Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 169
Перейти на страницу:

— Той не очаква да повярвам, че го прави от добро сърце. Не ме мисли за толкова глупав.

— А за колко глупав те мисли?

При тези думи Хенри Мъглата се изкиска. Клайст дори не гъкна. Сякаш изобщо не слушаше.

— Според мен Фаншоу е осъзнал, че можем да спрем Боско и те искат да са на… негубещата страна.

В този момент при тях дойде Артемизия.

— Стриди, скъпа? — предложи ѝ ИдрисПюк.

— Не, благодаря — отвърна тя мило. — Там, откъдето идвам, храним с тях свинете.

Той беше леко развеселен от това, което я изненада, защото бе имала намерение да му натрие малко носа; по някаква причина грешно подозираше, че той се отнася снизходително към нея. ИдрисПюк се обърна пак към Кейл.

— Как Фаншоу смята да обясни на Изкупителите присъствието на толкова много лаконийци?

— Само сто са. Ще твърди, че са отстъпници.

— Добре де. Не му вярваш. Но как точно не му вярваш?

— Не знам. Все още. Но имам нужда от неговите инструктори. Загубите ще са високи. Трябва да бълваме по пет хиляди заместници месечно. И това е минимумът. Нещата ще висят на косъм.

— Това е идея, която мисля, че си струва да обсъдим — заяви Клайст. В последно време, винаги когато заговореше, което се случваше рядко, ставаше дума за подробности. Изглежда, намираше някаква утеха в дребните особености по петата на някой ботуш, или в начина, по който е зашита кожата, за да не пропуска влага. — Предполагахме, че те няма да се опитат да прекосят Мисисипи през зимата.

Артемизия изстена раздразнено.

— Казах ти вече — Мисисипи не замръзва като другите реки; не напълно. Превръща се в маса от ледени блокове, които се чупят и се блъскат един в друг. „Коварна“ е прекалено слаба дума. Няма да преминат в значителен брой до късно напролет.

— Вярвам ти — отвърна тихо Клайст. — Но ти каза, че не могат да преминат в значителен брой.

— Е, и?

— Все пак ще е възможно да се премине…

— Не и с армия, или дори нещо близко до армия.

Клайст не реагира на раздразненото прекъсване, просто продължи с глухия си монотонен глас:

— Все пак ще е възможно да се премине с малък отряд.

— Че от каква полза ще им е това?

— Нямам предвид Изкупителите да преминат с малък отряд. Имам предвид ние да преминем с малък отряд от тяхната страна.

Настъпи кратка тишина.

— Защо? — попита Кейл.

— Ти каза, че нещата ще висят на косъм.

— Така е.

— Ами ако разполагаш с повече време… месеци, или може би цяла година?

— Продължавай.

— Изкупителите строят лодки през зимата за нашествие напролет. Знаеш ли къде ги строят?

— Не разбирам… — промълви Артемизия.

— Знаеш ли къде ги строят? — Този път Клайст я прекъсна.

— Да — каза тя. — Участъкът от северния бряг между Атина и Аустерлиц гъмжи от корабостроителници, но Изкупителите са ги изтеглили, заедно с работниците, нагоре до Лукноу, за да могат да контролират строежа на флота.

— Значи всичките им лодки са на едно място?

— Общо взето, да, доколкото знам.

— Тогава, ако успеете да прехвърлите, да речем, хиляда души през реката, може би през ранната пролет, бихте ли могли да нападнете Лукноу и да опожарите флота им?

— Не бих могла да прекарам хиляда — отвърна Артемизия. — Нито дори близко до този брой.

— Колко тогава? — попита Кейл, явно въодушевен.

— Не знам. Ще трябва да говоря с речните лоцмани. Не знам.

— Двеста?

— Не знам. Може би.

— Рискът ще си струва — каза Кейл.

— Да, но моите хора ще го поемат — заяви Артемизия.

— Съжалявам — каза Кейл. — Права си. Но ако може да се направи…

— Ще трябва аз да ги предвождам — отбеляза тя.

Кейл не беше доволен.

— Трябваш ми тук и жива. Твоите разузнавачи са очите и ушите на каруците-крепости. — Това беше достатъчно вярно, но не беше единствената, нито пък главната причина. — Освен това — излъга той, — ненарушимо правило е, че човекът, който измисли плана, има правото да го вкара в действие.

Артемизия се втренчи в Клайст.

— Да не би да имаш пространни знания по речно дело и да познаваш северния бряг на Мисисипи в Халикарнасус?

Това накара дори Клайст да се усмихне.

— Оттеглям кандидатурата си — каза той. Кейл го изгледа с неприязън.

— Има и друг проблем — обади се ИдрисПюк.

— Да не би наред с останалите си постижения да си експерт по речното дело и Халикарнасус?

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)