Дългият път към дома [bg]

— Нещо ново? — попитаха всички останали в един глас.

— Patron? — Бовоар покани с жест бившия си началник да се изкаже пръв.

— Рен-Мари очаква от колежа да й изпратят досието на професор Норман по имейл. Знаете ли, че професор Маси е предложил да назначат Норман като преподавател?

Ако трябваше да се съди по изражението на Клара, тя нямаше представа.

— Какво го е прихванало, че да го препоръчва?

— Признал е на Рен-Мари, че тогава не е познавал Норман много добре. Засичали се няколко пъти по изложби и на Маси му се сторило, че Норман има нужда от помощ. Не познавал почти никого и видимо имал финансови проблеми. Затова Маси ходатайствал да наемат Норман в колежа на непълен работен ден, за да преподава теория на изкуството.

— Сигурно се е почувствал доста кофти, когато Норман се е издънил — рече Бовоар.

— На теб как ти се стори? — обърна се Гамаш към Мирна.

— Маси ли? Хареса ми. Разбирам защо студентите го обожават. Все още притежава магнетично излъчване. И изглеждаше, че искрено го е грижа за младите хора. Малко ми напомни на теб, Арман — каза Мирна.

— Вярно е — съгласи се Клара. — Винаги съм знаела, че има нещо в този човек. Спокойствието, може би и желанието му да помага.

— И неговата мъжествена привлекателност — добави Гамаш, в отговор на което жените извъртяха очи. — В папката с досието на Норман е имало писмо, с което той е молел да преведат последната му заплата тук, в Бе Сен Пол. Питър е видял папката, видял е писмото и е тръгнал насам. Ако в документите е имало още нещо, скоро ще разберем.

Отцедиха пастата, поръсиха я с чеснов зехтин, пресен босилек и настърган пармезан и сложиха купата на масата.

— Твой ред е — обърна се Клара към Бовоар, когато всички седнаха. — Провървя ли ти с „Ла Мюз“?

— Никак. Дълго стоях на телефона в изчакване, но управителят беше твърде зает и не успях да се чуя с него.

Бовоар сложи паста в чинията си, докато говореше. Не го каза на глас, но ако бяха останали в Бе Сен Пол, можеше да отиде лично в „Ла Мюз“, да хване онзи човек натясно и да измъкне информацията от него. Вместо това му бяха затворили телефона с обещанието, че управителят ще се обади, когато намери време.

Час по-късно, когато вече бяха измили чиниите и бяха сложили кафето да се вари, два телефона иззвъняха едновременно.

— Excuse-moi — каза Гамаш и отново излезе на каменната тераса с мобилния си телефон. Преди да затвори вратата, чу как Шартран каза на Бовоар: „За вас е“.

Нощта бе топла и безлунна и въпреки че река Сейнт Лорънс вече не се виждаше, всички други сетива можеха да я доловят. Гамаш усещаше аромата, чуваше шума и дори я чувстваше като съвсем лека мъгла, която докосва лицето му.

— Рен-Мари?

Когато заговори, несъзнателно се обърна на запад и си представи съпругата си у дома. Представи си, че е до нея и двамата седят заедно в градината. Под същото това звездно небе.