Дългият път към дома [bg]

— А дотам го довежда божеството, което за удоволствие убива — каза Гамаш.

— Да.

— Но нали може и да лекува? Как?

Гамаш осъзнаваше, че е силно заинтригуван. И беше достатъчно честен със себе си, за да си признае, че отговорите не го вълнуват само заради Питър.

— Като дава втори шанс. Последен шанс. Не ме разбирай погрешно, вярвам, че хората трябва да си използват акъла. Но не бива да прекарват твърде дълго време в главите си. Страхът живее в главата. Куражът — в сърцето. Работата ти е да се добереш от едното до другото.

— А между тях е буцата в гърлото — рече Гамаш.

— Да. Повечето не успяват да я преодолеят. Има хора, родени за величие. Питър беше такъв. Просто не можеше да стигне дотам. Толкова бе близо, че можеше да го види и помирише. Може би дори е вярвал, че го е постигнал.

— Самозаблуда — отбеляза Гамаш.

— Точно така. Докоснал се бе до гениалността, до творческото въображение, а после сякаш съдбата се пошегува с него и му отне всичко. Но боговете още не бяха приключили с него. Дариха го със съпруга, която е истински талантлива, за да е пред очите му всеки ден. Да е свидетел на дарбата й. А после боговете му отнеха и нея.

Звучеше така, сякаш разказваше страшна приказка. Ужасяваща история за най-големия й страх, от която можеха тръпки да те побият. Рут не се боеше, че ще се появи някое чудовище, а че ще изчезне онова, което обичаше.

Питър Мороу изживяваше нейния кошмар. Кошмарите на всички тях.

— Но все пак е получил последен шанс, нали? — попита Гамаш. — Да я намери отново.

— Не отново — рязко отвърна Рут. Трябваше да се постарае този простичък човечец да я разбере. — За първи път. Питър трябваше да намери нещо, което никога не бе притежавал.

— И какво е това нещо?

— Сърце. — Старицата млъкна за миг. — Това му липсва на Питър цял живот. Беше талантлив и умен. Но го измъчваха страхове. Ето защо тъпчеше на едно място, вървеше по едни и същи пътеки, отново и отново. Все едно Луис и Кларк да стигнат до Канзас, а после да се върнат и да започнат отначало. Омагьосан кръг. Погрешно възприемаше движението като напредък.

— Това ли е правел Питър? — учуди се Гамаш.

— Цял живот — каза Рут. — Не си ли съгласен? Може всяка негова картина да е на различна тема, но ако си видял едно произведение на Питър Мороу, все едно си видял всичките. Въпреки това не всеки е като Луис и Кларк. Не всеки е изследовател, а и не всички изследователи се завръщат живи. Ето защо се иска толкова много смелост.

— Noli timere — рече Гамаш. — Но ако предположим, че е събрал смелост, каква е била следващата стъпка? Защо е отишъл в Торонто — да търси помощ, насоки? Ако продължа вашата аналогия, не му ли е била нужна карта?

— Какви ги плещиш? Божке, говорим за творческо вдъхновение, не за география! Тъпунгер — промърмори Рут. — Защо въобще намесваш в разговора Мартин и Люис, та съвсем да ме объркаш?