Дългият път към дома [bg]

Трийсет и втора глава

Жан Ги Бовоар чакаше да отговорят на обаждането му. Чакаше ли, чакаше.

През прозореца на дневната Гамаш го виждаше как нервно крачи напред-назад.

Телефонът в ръката на бившия главен инспектор иззвъня.

— Рен-Мари?

— Oui, Арман. Имам новини. Секретарката от колежа по изкуствата се свърза с мен.

— Толкова късно?

— Ами не можела да намери досието на професор Норман. Сигурно при други обстоятелства щеше да се откаже и да замине в отпуск, но явно се е притеснила от факта, че папката липсва.

— Открила ли я е?

— Не.

— Значи няма защо да прекъсвам плановете й — рече Гамаш и чу смеха на съпругата си.

— Има още нещо. Не е намерила досието, но се е обадила на жената, която временно им е помагала в края на семестъра. Тя признала, че го е издирила, защото някой друг е питал за него. — Питър ли?

— Питър. Мисля, че се досещам защо е останал в Торонто толкова дълго — добави Рен-Мари. — Поискал е досието през зимата, но е отнело много време да го открият.

— Месеци?

— Е, не чак толкова много, но старите папки са били преместени в кашони, когато преди няколко години са правили ремонти. Забавили са се, защото помощничката на секретарката е трябвало да се увери, че документите не са били замърсени с азбестов прах по време на ремонтите. Това съвпада с нещата, които ни разказа професор Маси. Докато помощничката получи потвърждение, че с папките всичко е наред, минали няколко седмици и вече дошла пролетта.

— Ако тази помощничка е намерила папката, защо секретарката сега не я открива? — попита Арман.

— Помощничката я е унищожила. Не бързай да си вадиш заключения — успокои го Рен-Мари, след като го чу как изръмжава. — Работата на жената е била да въвежда данни, и то актуални данни, само за студентите, но след като така и така била извадила досието на професор Норман заради Питър, просто го сканирала. После унищожила хартиения оригинал. Ето защо секретарката не го е намерила.

— Но това означава, че има дигитална версия — рече Гамаш.

— Точно така. Секретарката ще ми я изпрати по имейл. Разбира се, докато се изтегли на компютъра ни, всички отдавна ще сме измрели. Затова я помолих да ми предаде накратко най-важната информация.