Отровни думи [bg]

— Как го направихте? — удиви се младият инспектор.

Съобщението се бе променило. В паяжината вече не беше изписана думата woe. Сега беше woo.

— Една от нишките се беше разместила.

— Но как разбрахте? — настоя Бовоар. Всички бяха разгледали старателно паяжината. Беше ясно, че не е изплетена от паяк. Изглежда, бе оформена от нещо като конец, може би найлонова корда за въдица, направена така, че да изглежда като истинска паяжина. Скоро щяха да я свалят и да ѝ направят подробни тестове. Можеха да извлекат много информация от нея, макар че промяната в думата — от woe на woo — не правеше нещата по-ясни.

— Във временния щаб са пристигнали последните резултати. Анализи на пръстови отпечатъци, за които ще ви кажа след минута, но първо… Спомняте ли си онова парче дърво, което намерихме под леглото?

— На което беше издълбана същата дума, woe? — попита Моран, като се приближи към тях.

Гамаш кимна:

— По него имаше кръв. От жертвата според лабораторните анализи. Но когато я почистили, разбрали още нещо. Върху дървото не е била издялкана думата woe. Петното кръв е замазало буквите. Когато са го изтрили, отдолу е пишело…

— Woo — довърши Бовоар. — Значи сте преценил, че щом на едното място е тази дума, на другото трябва да е същата.

— Струваше си да опитам.

— Май предпочитам woe. — Бовоар отново погледна към паяжината. — Поне е истинска дума. Какво означава woo?

Всички се замислиха. Ако в този момент някой бе минал покрай колибата и бе надзърнал вътре, щеше да види група възрастни, които почти не помръдват, гледат празно в пространството и от време на време промърморват: woo.

— Woo — повтори Брюнел. — Не викат ли хората „вууу“, когато освиркват?

— Вууу? Не, казва се „ууу“.

— Да не би да наричат така кенгурутата съкратено? — попита Моран.

— Кенгу-ву? По-скоро „ру“ — сопна се Бовоар.

— По дяволите — изрече Брюнел.

— Woo, woo — повтаряше си Моран едва чуто. Напомняше му за пронизителното „ту-тууу“ на влаковете, но се молеше да измисли нещо по-добро. Само че колкото повече произнасяше думата, толкова по-безсмислена му се струваше. — Woo — прошепна отново.

Само Гамаш мълчеше. Слушаше ги, но все се връщаше към другата новина в мислите си. На лицето му се изписа строго изражение, докато се питаше какво друго е станало ясно след изследването на кървавите отпечатъци от пръсти, свалени от дървото.