Отровни думи [bg]

— Съжалявам. Всичко това ми идва в повече.

Очаквал бе, че животът в провинцията ще е освежаваща глътка въздух в сравнение с алчността, страха и манипулациите във финансовите кръгове. Но откакто пристигна тук, се натъкна на труп, премести го, съсипа доброто име на семейството пред съселяните и бе обвинен в убийство. Сега се канеше да изрита светец от дома им, а и определено не бе свършил качествено работата с мазилката.

А листата дори още не бяха пожълтели.

Но дотогава сигурно вече щяха да са заминали. Щяха да си потърсят дом другаде с надеждата, че няма пак да се провалят. Прииска му се да се върне при по-малкото зло — познатия свят на бизнеса, където акулите дебнеха зад всеки ъгъл. Тук всичко изглеждаше приятно и спокойно, но всъщност не беше.

Погледна през прозореца за пореден път. Наблизо беше баща му, седнал с кръстосани крака на тревата в градината, а в далечината, на полето, пасяха два стари измъчени коня, едно подобие на лос и — на значително разстояние от тях — покрито с мръсотия животно, което досега трябваше да е станало храна за кучетата. Когато реши да се премести в провинцията, определено не си представяше нещата така.

— Знаеш ли, Марк е прав — обърна се Карол към снаха си. — Венсан намира път към хората, но винаги е чрез тормоз, обаяние или предизвикване на чувство за вина. Така или иначе, винаги постига своето.

— И какво е то? — поинтересува се Доминик.

Въпросът изглеждаше логичен. Защо тогава им беше толкова трудно да отговорят?

Звънецът на входната врата иззвъня. Тримата се спогледаха. През последните двайсет и четири часа бяха започнали да се боят от този звук.

— Аз ще отворя — заяви Доминик и бързо излезе от кухнята. Върна се само след минута, а след нея вървяха Стария Мъндин и едно момченце.

— Предполагам, че познавате сина ми — усмихна се гостът, след като сърдечно поздрави всички. — Хайде, Чарли, как те е учила майка ти? Какво трябва да кажеш на тези мили хора?

Зачакаха, докато момченцето размишляваше, после изведнъж им показа среден пръст.

— Всъщност това го научи от Рут — обясни Стария.

— Прекрасен пример, няма що. Да му предложа ли един скоч? — попита Карол.

По красивото мургаво лице на Стария Мъндин се разля усмивка.

— Не, Рут току-що го почерпи едно мартини. Гледаме да не смесваме различните видове алкохол.

Внезапно младият баща се огледа неловко, сложи ръце на раменете на сина си и го притисна към себе си.

— Чух, че е тук. Ако нямате нищо против…

Домакините го погледнаха объркано.

— Против? — попита Доминик.

— Доктор Жилбер. Забелязах го наскоро в гората. Познах го, но не знаех, че е ваш баща.