Измамна светлина [bg]

— Не. Ето къде грешите според мен. Хората, познавали новата Лилиан, казват, че е станала свестен човек, след като е спряла да пие. Онези, които са познавали старата Лилиан — алкохоличката, казват, че е била кучка.

Бовоар държеше и двете си ръце вдигнати. В едната стискаше огромния бургер, в другата — пържен картоф. Помежду им имаше пространство, преграда.

— А аз казвам, че новият и старият са един и същи човек. — Доближи ръцете си. — Има само една Лилиан. Така, както има само един Жан Ги Бовоар. Само един Арман Гамаш. Тя може и да се е научила да се прикрива след влизането си в Организацията на анонимните алкохолици, но онази злобна, противна, ужасна жена си е била там, повярвайте ми.

— И все така е наранявала хората? — попита старшият детектив.

Бовоар изяде пържения картоф и кимна. Това бе любимата му част от всяко разследване. Не храната, макар че в Трите бора никога не се лишаваха. Помнеше други случаи, на други места, когато с главния инспектор гладуваха с дни или си поделяха студен грах и кълцана шунка от консерва. Но трябваше да признае, че дори това беше забавно. В ретроспекция. Трите бора обаче произвеждаше трупове и гурме ястия в равни пропорции.

Храната му харесваше, но най-много обичаше разговорите с главния инспектор. Когато бяха само двамата.

— Една от теориите е, че Лилиан Дайсън е дошла тук, за да изкупи вината си към някого — каза Гамаш. — да се извини.

— Обзалагам се, че ако го е направила, не е била искрена.

— Защо да бие път чак дотук, ако няма да е искрена?

— За да направи онова, което е било в природата й. Да прецака някого.

— Клара? — предположи главният инспектор.

— Може би. Или пък другиго. Имала е голям избор.

— Обаче нещата са се объркали.

— Е, за нея със сигурност — кимна Жан Ги.

Толкова прост ли бе отговорът наистина, чудеше се Гамаш. Нима Лилиан Дайсън просто е останала вярна на истинската си същност?

Себелюбива, разрушителна, вредна за околните личност. Без значение дали трезва или пияна.

Същият човек със същия характер и инстинкти.

Да наранява.

— Как обаче е разбрала за коктейла? — попита старшият детектив. — Било е частно парти. Само с покани. А всички знаем колко е трудно да откриеш Трите бора. Как Лилиан е научила за коктейла и как го е открила? И откъде убиецът е знаел, че тя ще бъде тук?

Бовоар си пое дълбоко въздух и се опита да помисли, но после поклати глава.

— Аз успях да избутам нещата дотук, шефе. Ваш ред е да свършите нещо полезно.

Гамаш отпи глътка бира и потъна в мълчание. При това толкова дълбоко, че Жан Ги се разтревожи, да не би да е оскърбил началника с лекомислената си забележка.

— Какво има? — попита младият инспектор. — Нещо не е наред ли?

— Не, не съвсем. — Старшият детектив се загледа в него, сякаш се опитваше да прецени нещо. — Казваш, че хората не се променят, обаче ти и Инид някога сте се обичали, нали?

Бовоар кимна.

— Но сега сте разделени и ви предстои развод. Какво всъщност се случи? — попита Гамаш. — Ти ли се промени? Инид ли се промени? Нещо се е променило.