Измамна светлина [bg]

Главата на Жан Ги се замая. Нищичко не проумяваше.

Арман Гамаш се облегна на стола, издиша дълбоко и хвърли смачканата на топка салфетка в чинията си.

— Чувствам се такъв глупак. Имаше дребни знаци, че нещата не вървят. Дейвид отменяше планирани вечери с нас или закъсняваше като в събота вечер. Или си тръгваше рано. Изчезнаха предишните прояви на близост. С мадам Гамаш сме го обсъждали, но смятахме, че може би навлизат в следващ етап от развитието на връзката си. Че нямат нужда да са непрекъснато заедно. Понякога двойките се отчуждават, после отново се сближават.

Сърцето на Бовоар възобнови дейността си. С мощно туптене.

— Ани и Дейвид се отчуждават?

— Тя нищо ли не ти каза?

Жан Ги поклати глава. Мозъкът му се разплиска. Но вече с една-единствена мисъл. Ани и Дейвид се отчуждаваха.

— Нищо ли не си забелязал?

Нищо ли? Кое беше истина и кое измислица, плод на фантазиите му? Помнеше дланта на Ани върху ръката на Дейвид. И безразличието на мъжа й. Не я слушаше. Изглеждаше разсеян.

Видял бе всичко това, но се страхуваше да повярва, че е нещо по-различно от позор. Обич, прахосана по мъж, на когото не му пукаше. Тогава Жан Ги смяташе, че неговата собствена ревност му пречи да види истината. Но сега…

— Казахте ли нещо, сър?

— Ани дойде снощи на вечеря, за да си поговорим. С Дейвид са в труден период. — Гамаш въздъхна. — Надявах се да е споделила нещо с теб. Въпреки вечните ви спорове Ани ти е като сестричка, знам го. Познаваш я, откакто беше на… колко?

— Петнайсет.

— Толкова отдавна? Не беше особено щастлива година за Ани. Да се влюби за пръв път, и то точно в теб.

— Била е влюбена в мен?

— Не знаеше ли? О, да. С мадам Гамаш трябваше да слушаме за теб след всяко твое посещение у дома. Жан Ги това, Жан Ги онова. Опитвахме се да я убедим какъв изрод си, но това май те правеше още по-привлекателен в очите й.

— Защо не ми казахте?

Арман Гамаш го погледна и се усмихна.

— Наистина ли би искал да го знаеш? Ти вече се закачаше с нея, щеше да е прекалено. Пък и тя ни молеше да не ти казваме.

— Обаче сега ми казахте.

— Не опазих тайната. Надявам се, че няма да й кажеш.

— Ще се постарая. Какъв е проблемът с Дейвид? — Бовоар сведе поглед, сякаш полуизяденият му бургер внезапно бе направил нещо очарователно.

— Ани отказва да сподели подробности.

— Разделят ли се? — попита Жан Ги, като се надяваше да е прозвучал любезно безразличен.

— Не съм сигурен — отвърна Гамаш. — В момента в живота й има толкова много промени. Започна друга работа, както ти е известно. В съда по семейни дела.

— Но Ани мрази деца.

— Е, не я бива особено с тях, но не смятам, че ги мрази. Та тя обожава племенничките си.

— Длъжна е — изтъкна Жан Ги. — Нали са от семейството. Вероятно ще разчита на тях в напреднала възраст. Ще бъде злобната леля Ани с колекцията от топки за брави и ще им раздава шоколади с изтекъл срок на годност. А те ще трябва да се грижат за нея. Затова сега се налага да ги пази, да не би да паднат на глава.