Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Така че го поздравих за продажбата на иконата на Верешчагин. Обясних му, че това е добра цена, дори за днешния активизиран пазар за руско изкуство. Че не всеки ден човек може да получи милион и половина шведски крони за стогодишна икона, която първоначално е била замислена като груба шега. Чисто богохулство и съвременните почитатели на изкуството много се засегнали, когато творбата станала публично достояние. Ако беше пейзаж от същия творец, тогава, разбира се, би струвал няколко милиона отгоре.

— А как го прие Ериксон? — запита Бекстрьом.

— Определено го прикри добре — каза Йегура, но нямаше съмнение, че му дойде като голяма изненада. Една много неприятна изненада, впрочем. Той изглеждаше така, сякаш му липсваше една нула в отчета, който беше получил.

— Онзи експерт, когото наел — каза Бекстрьом. — Той има ли си име?

— Да — каза Йегура и кимна доволно. — Всъщност вече го знаех, но и да не го знаех, нямаше да е особено трудно да го разбера. Не и когато човек има тези контакти в бранша, които аз имам. Моята малка сламка към твоята вероятно голяма купа… и ако се питаш как се казва той…

— Барон Ханс Улрик фон Комер — прекъсна го Бекстрьом.

— Наздраве, Бекстрьом — каза Йегура и вдигна чашата си. — Не целя да те лаская, като казвам, че твоето прозрение едва ли може да е някаква изненада за мен.

— Благодаря за любезността — върна комплимента Бекстрьом, който беше вече на третото си питие и в най-доброто си настроение. — Аз съм този, който трябва да благодари, понеже току-що потвърди едно подозрение, което имам от дълго време — продължи той, като в същото време внимателно провери дължината на топчестия си нос. „Няма причина за безпокойство по този въпрос“, помисли си той.

— Освен това ми даде две сламки, не една — продължи Бекстрьом.

— Две сламки? Сега възбуди любопитството ми не на шега — каза Йегура.

— За съжаление, към настоящия момент не мога да говоря за това — каза Бекстрьом. — По обичайните разузнавателни причини от техническо естество, които ти със сигурност разбираш — добави той, тъй като сега му бе напълно ясно как се е стигнало до там, адвокат Ериксон да натупа барон Фон Комер на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“, два дни след като той се е срещнал с Йегура и защо е избрал да използва тръжен каталог като оръжие. Също така му беше ясно и съдържанието на белите кашони, които Ериксон внесъл в дома си два дни, преди да бъде убит, и които неговите убийци взели със себе си, когато напуснали местопрестъплението.

— Какво ще каже господин комисарят, да хапнем, между другото? — попита Йегура, който изглеждаше в особено добро настроение. — Да сложим най-после нещо в стомахчетата, преди да преминем нататък. Нещо ми подсказва, с риск да се повторя, че това ще бъде една изключително приятна вечер, въпреки че все още не сме успели да разменим и дума за бизнес проектчето, което мислех да ти предложа към края на вечерта.

— Да хапнем, би било добре. Определено подкрепям идеята — каза Бекстрьом. „Докато ми разказваш, кой мислиш, че е притежавал колекцията от произведения на изкуството, за която Ериксон е получил задължението да продаде“, допълни наум той.