Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Той беше човекът с най-страшната външност, която Шарлот някога бе виждала. Трябваше да мобилизира цялата сила на волята си, за да го погледне в очите. Лицето му беше покрито от обезцветената тъкан на огромен белег.

— Това е приятелят ми Яков — представи го Соня Кунецка. Яков седеше на мястото си със спокойствие, което показваше, че не е гост тук.

— Казахте, че носите спешна пратка за мен — мина направо на въпроса жената.

— Ами, може малко да съм преувеличила — рече Шарлот. Спомни си думите на Чарли, че Соня Кунецка се е срещала с Алфред Стоун в Москва, че по някакъв начин е свързана с Уинтроп Леман. Какво ли я свързваше с Леман?

— Нося ви поздрави от Уинтроп Леман.

Възцари се дълго мълчание.

— Коя сте вие? — попита Соня.

— Кореспондентка съм на Ей Би Си Нюз. Казаха ми да ви намеря.

Отново последва дълго, неловко мълчание.

— Това ли е нещото, за което искахте да говорите с мен насаме? — попита Соня. — Леман ли ви каза да ми се обадите? — От тази жена лъхаше отчаяние, изглеждаше сломена. А приятелят й — или може би съпругът? — очевидно се чувствуваше неловко. Какво ставаше тук? Шарлот не разбираше.

— Да, Леман. — „Действувам наслуки — помисли си Шарлот. Защо е толкова неспокойна тази жена?“ — Отдавна ли го познавате?

— Запознахме се през 1962 година — отвърна рускинята. Изглеждаше озадачена, но по-спокойна, тъй като очевидно повтаряше често разказвана история. — Тогава работех като редакторка в издателство „Прогрес“.