![Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/7/igra-na-miliardi-bg-download.jpg)
Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
Разговорът приключи.
Алекс изпи остатъка от кафето си. В тефтерчето си беше записала Намибия, банка в Лихтенщайн, Ситибанк/клонът в Мейфеър и накрая, с главни букви, СОЛТ. Щеше й се да беше чула и другата страна от разговора.
Погледна часовника си. Минаваше единадесет или около пет сутринта в Щатите. Какво ли правеше Кейти сега? Дъщеря й обичаше да бъде на открито, да лагерува, да кара кану и да си приготвя вечерята край огъня или — по-скоро — върху газов котлон. Струваше й се странно да мисли за дъщеря си в Ню Хамп-шир, докато беше в Лондон и се опитваше да спре терористична атака, която се очакваше да се случи на американска земя.
През следващите четиридесет минути Рийс-Джоунс получи обаждане от шейх от Близкия Изток и му обеща, че ще му осигури бодигардове за предстоящото му пътуване до Лондон. Шейхът желаеше единствено бивши служители на САС и жената му даде дума, че ще изпълни нарежданията му. Второто обаждане се отнасяше до пропаднали преговори със заложник в Колумбия. Компанията на жертвата се беше съгласила да плати 2 милиона долара. Похитителите искаха 5. Жертвата беше мъртва, а семейството заплашваше, че ще съди ГРААЛ.
Майор Джеймс Солт се обади по пладне. Бързо стана ясно, че беше направил сериозно проучване.
— Сигурен ли си, че е сама? — попита Рийс-Джоунс. — Какво от това? Няма значение дали са я изпратили от Ню Йорк, или не. Тя е тук и знае за връзката на Ламбер с теб… Не, не знам къде отиде… Пристигна тази сутрин с частен самолет… „Гатуик"… не, не знам какъв тип… чакай, беше „Гълфстрийм"… описание… кестенява коса, дълга до раменете, доста красива, атлетична. Дрехи… защо?… Определено имаме избор… Няма да участвам в това… Няма и това е… Трябва ли да се страхувам, Джим? Джим? Там ли си?... Копеле.
Алекс постави визитката на Крис Рийс-Джоунс на масата и набра официалния номер на компанията.
— ГРААЛ. С кого да ви свържа? — Операторът беше мъж и акцентът му подсказваше, че е просто служител, вероятно от Северна Англия.
— Обажда се Джейн Грийнхил от американското посолство, търся майор Солт.
— Майор Солт вече не работи за компанията. Да ви прехвърля ли на гласовата му поща?
— Извинявам се. Забравих за реорганизацията ви. Разполагате ли с личния му номер? Посланикът желае да разговаря с него по много належащ проблем.
— Разбира се, госпожо Грийнхил. Забелязвам, че не се обаждате от телефонната линия на посолството.
— Съжалявам. Малко сме изнервени тук тази сутрин. Не съм на бюрото си. Ако желаете, мога да ви звънна, когато се добера до него?
Последва пауза и Алекс предположи, че операторът проверява дали в посолството има служителка с име Джейн Грийн-хил, която в действителност беше секретарка на посланика и лична нейна приятелка.
— Това няма да е необходимо, госпожо Грийнхил. Ще се радвам да ви дам номера на майор Солт.
Алекс си го записа в тефтера.
— Това домашният, служебният или мобилният му номер е? Както вече казах, става въпрос за спешен случай.
— Домашният му. Не ми е позволено да ви давам друг номер.
— Случайно да знаете дали си е у дома по това време?
— Майор Солт обикновено започва деня си в клуба.
— Кралския автомобилен клуб?
— Боже мили, не. „Уайтс" на „Сейнт Джеймсис Стрийт".
— Май го познавате доста добре, а?
— Служил съм под негово командване, така че, да, госпожо.
— Майор Солт е добър човек. Посланикът го харесва много. Благодаря ви, господин…
— Нолан.
— Господин Нолан. Довиждане.
Алекс нави вестника, прибра го в сака си и десет секунди по-късно беше на крака. Дъждът беше спрял и когато излезе на улицата, побърза да си повика такси.