Игра на милиарди [bg]

— Това беше старата компания. Преди моето време. Но дори да не беше, пак нямаше да мога да коментирам. Нашата политика е да не обсъждаме клиентите си, а политиката ни е желязна, опасявам се. — След като това беше уточнено, Рийс-Джоунс постави ръце на бюрото си и се усмихна. — Какво е направил този Ламбер все пак?

— Мъртъв е. Помислих си, че предвид обстоятелствата може да решите да направите изключение.

— А какви са обстоятелствата?

— Смятаме, че Ламбер е част от по-голяма група, която планира скорошна атака на американска земя.

Рийс-Джоунс се наведе напред, сините й очи бяха станали още по-студени.

— Колко скорошна?

— Днес, утре, петък — най-много до седмица.

— Доста сериозно твърдение.

Алекс разказа на жената събитията от последните четиридесет и осем часа, като започна с наблюдението в Куинс, престрелката с Ламбер, смъртта на трима служители на Бюрото и кулминацията с намирането на склада с оръжия.

— Люк Ламбер не беше на почивка в Ню Йорк. Беше там, за да върши работа. Ако сме прави, други двадесет и трима вече са там или са напът да се присъединят към него.

— Звучи ми доста плашещо. Защо не вдигнете тревога?

— Не разполагам с достатъчно, за да го сторя. Не можем да създаваме паника без нищо. За момента всичко се пази само за вътрешна употреба. Ние също имаме правила за споделяне на информация, но в този случай трябва да направим изключение.

— Специален агент Форца, дискретността е валутата в нашия бизнес. Ако се разчуе, че сме разпространили списъка с клиентите ни или че по някакъв начин сме обсъждали взаимоотношенията си с властите, ще затворим още същия ден. Освен това, както вече казах, онова се е случило преди години. Технически погледнато, е била съвсем друга компания.

— Помислих си, че ще кажете това.

— Но въпреки всичко сте изминали целия този път.

— Надявах се, че ще успея да убедя майор Солт. Той е войник. Смятам, че няма да му хареса, че един от неговите е преминал на тъмната страна.

— Сигурна съм, че сте права.

— Знам, че ГРААЛ никога не би имала нещо общо с подобен тип операция. Ако се разчуе, че компанията ви вербува наемници, за да организира терористична атака в Ню Йорк по примера на онази в Бомбай, властите ще ви затворят веднага. Директорите ще бъдат истински щастливци, ако се разминат само с голяма присъда в затвора. Разбира се, ако доживеят толкова дълго. Израилтяните не са единствените, които имат политика на целенасочени убийства в наши дни.

— Заплашвате ли ме? — попита гневно Рийс-Джоунс. Гласът на Алекс беше гладък като вода.

— Чувствате ли се заплашена?

Англичанката обмисли отговора на посетителката си, преди да се засмее и да сложи на лицето си победоносна усмивка.

— Вижте, не сме чак толкова лоши. Съжалявам, ако съм ви се сторила малко груба, но си имаме работа с някои наистина груби типове. Природата на звяра, предполагам. Наистина имаме железни принципи и те са абсолютно наложителни, ако желаем да запазим позицията си в този конкурентен световен пазар. — Рийс-Джоунс въздъхна, сложи две ръце върху стъклената повърхност на бюрото си и стана. — Почакайте тук. Нека проверя базата ни с данни. Ако Ламбер е бил част от експедицията на полковник Ман, възможно е още да пазим архивите. Не бързайте да ми цитирате израилтяните засега.