Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
Лъжеше я. Никой не се съгласяваше да вербува тридесет мъже и жени, без да знае името на работодателя си. Потупа счупената ръка на Солт с пистолета.
— Не ме лъжи. Искам име. Мъжът стисна зъби.
— Начукай си го.
— Искам име!
В този момент другата му ръка се стрелна към нея. Алекс видя сребърния проблясък между пръстите му. Стреля два пъти с пистолета в гърдите. Солт падна върху вратата и тя забеляза ножа, късото, остро като бръснач острие, което се подаваше между средния и безименния пръст.
Майорът се погледна.
— Мамка му.
— Кой ти плати? — попита Алекс. — Кой е „старият приятел"?
— Така или иначе закъсня — отвърна той.
— Кога ще се случи? Днес? Утре?
Солт се намръщи, когато тялото му затрепери.
— Моля те — каза жената. — Поне спаси живота на приятелите си.
— Начукай си го.
Мъжът се закашля. От устата му бликна кръв. Умря.
68
Алекс излезе от колата, чувстваше се замаяна. Вдиша дълбоко няколко пъти, което й помогна да се посъвземе, но не успя да направи нищо за туптенето в главата си. Имаше сътресение. Бузата я болеше и усещаше как окото й се подува. Трябваше да се отдалечи, имаше нужда от пространство, за да обмисли положението си.
Огледа се наоколо. Дъждът беше отстъпил място на разпръснатите в небето облаци и прокрадващото се слънце. На паркинга имаше още три коли. Всички бяха паркирани на разстояние една от друга. Засега нямаше никой наблизо, но това щеше да се промени. Един камион мина по главния път и след миг отново беше сама, единствено с шибащия вятър и собственото й учестено дишане, които й правеха компания.
Погледна обратно към колата. Солт се беше свлякъл върху волана. Целият беше в кръв, затова трябваше да мисли бързо, в случай че се появеше някой полицай. Нямаше спор, налагаше се да изчезне. Току-що уби човек. Тя беше служител на реда. На служба или не, не биваше да бяга от действията си.
Върна се до колата.
Нямаше да избяга, но все още имаше работа за вършене.
Плъзна се на пътническото място и претърси Солт. В джоба на сакото намери портфейла му. За три минути си записа номерата на всяка кредитна карта, която човекът притежаваше, както и на шофьорската му книжка и картата му за социално осигуряване. Носеше 500 лири в кеш. Нямаше никакви снимки. Само няколко стари визитки, които го определяха като основател/директор на ГРААЛ.
Солт държеше телефона си в джоба на панталоните. Алекс прегледа последните му обаждания, интересно й беше с кого се беше свързал, след като получи информацията от Крис Рийс-Джоунс. Майорът беше изключително ефективен. Всеки разговор беше проведен във връзка с нейната личност. След като беше разговарял с ГРААЛ, той се беше свързал с американското посолство. Продължителността на разговора беше три минути. Солт беше действал предпазливо и разумно. Беше използвал официалния номер и беше помолил да бъде свързан с контакта си. Макар че Алекс не се тревожеше, нямаше да е особено трудно да научи името на този човек.
В момента беше по-заинтересована да разбере с кого се беше свързал във ФБР източникът на Солт от посолството в 5:15 часа нюйоркско време. Предположи, че е било с някой близък до нея, може би дори с някой от КТ.
Следващото обаждане беше до адвоката му. Третото беше до някой на име Скинър. Нямаше фамилия. Продължителност: четиринадесет минути. Доста обширна тема бяха обсъждали, нямаше съмнение. Отне й секунда, за да разпознае кода на страната. Южна Африка.
Следваше обаждане до Джери от „Олимпик Травъл". Продължителност: три минути. Можеше да чуе грубия глас на Солт в главата си: „Изведи ме от тук, веднага". Логично беше да разполага с вариант за изтегляне. Алекс предположи, че Бразилия с нейните тромави закони за екстрадиране би била чудесен избор за майора. Или може би Южна Африка? Посещение до приятелчето Скинър?
Отвори имейл приложението. Имаше едно непрочетено писмо от „Олимпик Травъл". Запазено място в първа класа на полет до Рио де Жанейро за девет часа тази вечер на името на Джордж Пенроуз. Оказа се права за Бразилия.
Следваха няколко безинтересни съобщения от приятели, които потвърждаваха дата за голф, вечеря в клуба и накрая писмо от жена на име Реджина, която питаше дали е бил „лошо момче и дали си проси наказание от мама". Солт беше отговорил: „Бях много лошо момче". Алекс завъртя очи. Англичани.
Следваше имейл от „БуфоСЛТ". Съобщението беше на един ред. Едновременно звучеше до болка познато и някак си криптирано. „Птичето кацна. Gott mit uns."