Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
Адресът на имейла беше BeaufoySLT@orange.sa. „Sa" беше разширението за Южна Африка. Писмото беше изпратено в 3:33 часа средно време по Гринуич, 9:33 Източно стандартно време.
Дали „БуфоСЛТ" от Южна Африка беше приятелят на Солт Скинър?
Алекс погледна настрани, косъмчетата на врата й настръхнаха. Не й трябваше дешифриране, за да разбере какво означаваше съобщението. Птичето кацна. Gott mit uns. Лошите момчета бяха в Щатите.
Това се случваше в момента.
Телефонът иззвъня. Входящото повикване беше от К. Рийс-Джоунс. Алекс знаеше, че не бива да отговаря. Жената отсреща все още нямаше представа за смъртта на Солт. Остави обаждането да бъде прехвърлено на гласовата поща. Изчака малко, след което прослуша съобщението.
— Джим. Аз съм. Наистина ни уплаши. Решихме да се срещнем с адвокатите си този следобед. Трябва да видим какво ще правим с всичко това. С когото и да работиш, моля те да прекратиш взаимоотношенията си. Чуваш ли ме? Загубил си си ума. Обади ми се. Веднага.
Алекс изслуша още веднъж записа. Рийс-Джоунс беше права да бъде бясна. Бизнесът й, както и животът й като свободна жена бяха заплашени. Достатъчно умна беше, за да бъде проактивна. Но не чак толкова, че да можеше да прецени, че не бива да работи с хора като Джеймс Солт.
Отвори раницата, в която държеше електронните си играчки, и извади от нея малко правоъгълно устройство, което наричаше вакуума. Изкара СИМ картата от телефона на Солт и я постави в слота на джаджата си. Тридесет секунди по-късно вакуумът беше свалил цялата информация от нея на собствената си вътрешна памет. Алекс върна СИМ картата в телефона на майора, след което прибра апарата обратно в джоба му. Не искаше някой да я обвини, че е манипулирала доказателствата.
Отвори багажника. Вътре намери красив комплект стикове за голф и прибрано на една страна, още по-красиво куфарче от телешка кожа. То беше заключено, затова се наложи да вземе назаем ножа на Солт и да го отвори. Дотук с манипулирането на доказателствата. Вътре имаше документи и още документи. Шишенце с кокаин. Кондоми. Барбитурати. Солт не беше излъгал. Наистина беше лошо момче.
И точно под листовете имаше бял плик, адресиран до господин Джордж Пенроуз от Вадуцка банка, Лихтенщайн. Противно на всяко правило, Алекс взе писмото с голи ръце. То представляваше компютърно генерирано потвърждение за депозиране на сума пари в сметката му на стойност един милион британски лири, платени от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао".
Ето го доказателството, което й трябваше.
И картата, която водеше до „стария приятел" на Солт.
Алекс затвори багажника и остави куфарчето на пътническото място. Погледна часовника си. Часът беше един и половина на обяд. Седем и половина у дома. Взе мобилния си телефон и се опита да си възвърне куража. Къде беше снимката на Дж. Едгар Хувър, когато й трябваше? Преброи до три и се обади.
— Станала си рано — чу гласа на Джанет Маквей.
— Всъщност съм будна от доста време — отвърна Алекс.
— Не можеш да заспиш ли?
— Не точно. В момента съм в Лондон.
Последва кратък период на мълчание. Алесандра оцени способността на Маквей да си сдържа гнева.
— Продължавай — каза най-накрая началничката й.
— Знам, че наруших правилата. Можеш да ме уволниш по-късно. Точно сега има доста неща, които трябва да научиш. Бях права за връзките на Ламбер с ГРААЛ. Компанията е замесена в наемането му, както и на двадесет и деветима други. Не директно, а с помощта на майор Джеймс Солт, военния, който е ръководел „Екзекютив Ауткъмс" заедно с Тревър Манинг. Солт също така е изиграл огромна роля в опита за преврат в Коморски съюз. Пращам ти на електронната поща записан разговор между майора и Крис Рийс-Джоунс, директорката на ГРААЛ. Този разговор се състоя десет минути, след като се срещнах с Рийс-Джоунс и я попитах относно Ламбер. Поставих подслушвателно устройство в офиса й по време на срещата ни, така че се чува само едната страна на дискусията, но и тя е достатъчна.
Дипломатичността напусна Маквей.
— Как си посмяла…
— Нека довърша. Както вече казах, Солт е наел тридесет мъже и жени и ги е изпратил в тренировъчен комплекс в Намибия. Шестима от вербуваните били отхвърлени. Ламбер е мъртъв. Остават двадесет и трима. Моето предположение е, че те са хората, които са влезли през Мексико Сити преди две нощи.
— Значи си говорила и със Солт? — Гневът на Маквей се предаваше под натиска на неохотното й възхищение от свършената от Алекс работа.
— Проследих го до клуба му в Лондон и го разпитах в колата му.
— Доброволно или принудително?
— Някъде по средата. Зададох му няколко въпроса. Той се опита да ме убие. Застрелях го. Мъртъв е.