Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на милиарди [bg]
Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на милиарди [bg]

Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Китай е готов да повали САЩ и да поеме властта над света. Жервите са без значение. Играта на милиарди вече е започнала… Какво ли може да накара изпълнителния директор на Нюйоркската фондова борса, председателя на Федералния резерв и министъра на финансите спешно да търсят президента на САЩ в полунощ? Нищо по-малко от сериозна заплаха за националната сигурност! Но в момента, в който колата им влиза на територията на Белия дом, някой друг поема контрола над нея и охраната се намесва. Автомобилът е направен на решето, а всички в него умират. Миг преди смъртта си директорът на Фондовата борса успява да изпрати мистериозно съобщение на своя син — Боби Астър. Боби е звездата на „Уолстрийт” — хедж фондът на негово име върти търговия на стойност 5 милиарда долара. Дълбоко отчужден от баща си, той все пак се заема да разследва трагичната му смърт. Бившата му съпруга — специален агент Алекс Форца от ФБР, пък е по следите на елитна терористична групировка, която готви кървава баня в сърцето на Ню Йорк. Скоро става ясно, че и двамата са застанали на пътя на могъщи международни играчи, за които милиардите са като жълти стотинки. Играта е от съвсем друг порядък — надигащият глава Китай най-после е готов да предизвика досегашния световен хегемон САЩ. Краят на света, какъвто го познаваме, е дошъл. Третата световна война е не само по улиците, но и във всяка машина, която наглед улеснява живота ни, но всъщност ни прави зависими. И контролът над нея решава кой ще властва и кой ще се подчинява, кой ще живее и кой ще умре.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 151
Перейти на страницу:

Адресът на имейла беше BeaufoySLT@orange.sa. „Sa" беше разширението за Южна Африка. Писмото беше изпратено в 3:33 часа средно време по Гринуич, 9:33 Източно стандартно време.

Дали „БуфоСЛТ" от Южна Африка беше приятелят на Солт Скинър?

Алекс погледна настрани, косъмчетата на врата й настръхнаха. Не й трябваше дешифриране, за да разбере какво означаваше съобщението. Птичето кацна. Gott mit uns. Лошите момчета бяха в Щатите.

Това се случваше в момента.

Телефонът иззвъня. Входящото повикване беше от К. Рийс-Джоунс. Алекс знаеше, че не бива да отговаря. Жената отсреща все още нямаше представа за смъртта на Солт. Остави обаждането да бъде прехвърлено на гласовата поща. Изчака малко, след което прослуша съобщението.

— Джим. Аз съм. Наистина ни уплаши. Решихме да се срещнем с адвокатите си този следобед. Трябва да видим какво ще правим с всичко това. С когото и да работиш, моля те да прекратиш взаимоотношенията си. Чуваш ли ме? Загубил си си ума. Обади ми се. Веднага.

Алекс изслуша още веднъж записа. Рийс-Джоунс беше права да бъде бясна. Бизнесът й, както и животът й като свободна жена бяха заплашени. Достатъчно умна беше, за да бъде проактивна. Но не чак толкова, че да можеше да прецени, че не бива да работи с хора като Джеймс Солт.

Отвори раницата, в която държеше електронните си играчки, и извади от нея малко правоъгълно устройство, което наричаше вакуума. Изкара СИМ картата от телефона на Солт и я постави в слота на джаджата си. Тридесет секунди по-късно вакуумът беше свалил цялата информация от нея на собствената си вътрешна памет. Алекс върна СИМ картата в телефона на майора, след което прибра апарата обратно в джоба му. Не искаше някой да я обвини, че е манипулирала доказателствата.

Отвори багажника. Вътре намери красив комплект стикове за голф и прибрано на една страна, още по-красиво куфарче от телешка кожа. То беше заключено, затова се наложи да вземе назаем ножа на Солт и да го отвори. Дотук с манипулирането на доказателствата. Вътре имаше документи и още документи. Шишенце с кокаин. Кондоми. Барбитурати. Солт не беше излъгал. Наистина беше лошо момче.

И точно под листовете имаше бял плик, адресиран до господин Джордж Пенроуз от Вадуцка банка, Лихтенщайн. Противно на всяко правило, Алекс взе писмото с голи ръце. То представляваше компютърно генерирано потвърждение за депозиране на сума пари в сметката му на стойност един милион британски лири, платени от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао".

Ето го доказателството, което й трябваше.

И картата, която водеше до „стария приятел" на Солт.

Алекс затвори багажника и остави куфарчето на пътническото място. Погледна часовника си. Часът беше един и половина на обяд. Седем и половина у дома. Взе мобилния си телефон и се опита да си възвърне куража. Къде беше снимката на Дж. Едгар Хувър, когато й трябваше? Преброи до три и се обади.

— Станала си рано — чу гласа на Джанет Маквей.

— Всъщност съм будна от доста време — отвърна Алекс.

— Не можеш да заспиш ли?

— Не точно. В момента съм в Лондон.

Последва кратък период на мълчание. Алесандра оцени способността на Маквей да си сдържа гнева.

— Продължавай — каза най-накрая началничката й.

— Знам, че наруших правилата. Можеш да ме уволниш по-късно. Точно сега има доста неща, които трябва да научиш. Бях права за връзките на Ламбер с ГРААЛ. Компанията е замесена в наемането му, както и на двадесет и деветима други. Не директно, а с помощта на майор Джеймс Солт, военния, който е ръководел „Екзекютив Ауткъмс" заедно с Тревър Манинг. Солт също така е изиграл огромна роля в опита за преврат в Коморски съюз. Пращам ти на електронната поща записан разговор между майора и Крис Рийс-Джоунс, директорката на ГРААЛ. Този разговор се състоя десет минути, след като се срещнах с Рийс-Джоунс и я попитах относно Ламбер. Поставих подслушвателно устройство в офиса й по време на срещата ни, така че се чува само едната страна на дискусията, но и тя е достатъчна.

Дипломатичността напусна Маквей.

— Как си посмяла…

— Нека довърша. Както вече казах, Солт е наел тридесет мъже и жени и ги е изпратил в тренировъчен комплекс в Намибия. Шестима от вербуваните били отхвърлени. Ламбер е мъртъв. Остават двадесет и трима. Моето предположение е, че те са хората, които са влезли през Мексико Сити преди две нощи.

— Значи си говорила и със Солт? — Гневът на Маквей се предаваше под натиска на неохотното й възхищение от свършената от Алекс работа.

— Проследих го до клуба му в Лондон и го разпитах в колата му.

— Доброволно или принудително?

— Някъде по средата. Зададох му няколко въпроса. Той се опита да ме убие. Застрелях го. Мъртъв е.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)