Игра на милиарди [bg]

66

„Старбъкс" на ъгъла на „Ню Бонд Стрийт" предоставяше доста добра видимост и се намираше на по-малко от сто метра от ГРААЛ. Алекс сложи латето си с три дози еспресо на масата близо до входа. Бръкна в джоба си и извади малка слушалка, която пъхна в дясното си ухо и активира с палеца си. Чу за момент статичен шум, който се превърна в тишина, след което в почукване на химикал в стъклено бюро.

— Джонатан — разнесе се гласът на Рийс-Джоунс. — Отмени срещите ми до края на деня. Нещо изникна. Провери дали адвокатите ни са свободни този следобед. Кажи им, че е спешно.

— Да, госпожо.

Затвори се врата. Алекс можеше да чуе отдалечаващите се по коридора стъпки извън офиса на англичанката. Микропредавателят, който постави под облегалката на стола, работеше по-добре, отколкото можеше да се надява. Сега оставаше просто да чака. Напълно уверена беше, че в близките няколко минути щеше да получи онова, което търсеше.

Отвори новия брой на „Таймс" и започна да чете. В слушалката си чу да се отваря и затваря чекмедже, подреждаха се документи, жената прочисти гърлото си. Алекс изпи половината лате. Еспресото я удари като хиляда волта и тя остави чашата. Стига толкова. Достатъчно напрегната беше и без силното кафе.

Рийс-Джоунс изтърва нещо метално на бюрото си.

— Хайде де — прошепна гневно тя. — Вдигай телефона, гаден тъпак.

Алекс се усмихна вътрешно. Плячката бягаше. Рийс-Джоунс се обаждаше. „Гадният тъпак" беше майор Джеймс Солт.

— Здравей, Джим… Няма значение как съм. Току-що имах неочаквано посещение от ФБР. Агентката се интересуваше от един твой стар приятел, французин на име Люк Ламбер… Какво имаш предвид, че не си спомняш? Бил е едно от твоите момчета в Коморски съюз… Помислих си, че би искал… „Лъки Люк", сладко. Е, късметът му е свършил. Бил е убит в престрелка извън Ню Йорк онзи ден… Не знам къде… Куинс или някъде там, жената каза… Името й е Форца… Контратероризъм. Офисът в Ню Йорк.

Алекс се взираше във вестника, но умът й беше при Рийс-Джоунс, стоеше в ъгъла и наблюдаваше как хлъзгавата дама се потеше.

— Ламбер убил трима агенти… Трима, чу ли ме?… Каза, че това е операция в Третия свят. Тренировка в Намибия. Без никаква вреда върху Великобритания и съюзниците й. Поредната от твоите всеизвестни схеми за забогатяване, с цел да се превърнеш в главния колекционер на глави в земята Буга-Буга. Не каза Америка… Глупости, не си знаел… Това е напълно неприемливо. Момчетата ти имат автомати, гранати и противотанково оръжие. Мамка му, Джим, какво, по дяволите, става?… В такъв случай разбери… Ню Йорк, да не си се побъркал? Последния път, когато някой нападна града, американците завладяха две страни… Колко точно уиски пиеш в последно време?… Чак толкова ли си я закъсал?… Не, няма да се успокоя. В интерес на истината тъкмо започвам… Разбира се, че има връзки между нас. Хонорарите ни идват от твоя клиент, нали?… Банката им може да е в Лихтенщайн, но нашата е в „Мейфеър". Нарича се „Ситибанк" и в случай че не помниш, тя е американска. Не мисля, че ще има някакви проблеми да предоставят пълна информация за сметките ни на ФБР… Спри да ми казваш да се успокоя. Тази жена Форца е истински булдог… Откъде знам ли? Защото е твърда малка кучка като мен… Добре, обади ми се. Но нека бъде скоро. Ако не се чуем до час, отивам при адвокатите ни.