![Игра на милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/7/igra-na-miliardi-bg-download.jpg)
Игра на милиарди [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542823667
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
Екип Три кацна на летище „Туийд Ню Хейвън" в 20:00 часа след тричасов полет от Ню Орлиънс на борда на самолет на „Нобъл Енърджи". Тъй като пасажерите нямаха никакъв багаж, продължиха покрай зоната за получаването на такъв. Един ван ги чакаше до тротоара. Шофьорът сигнализира, че се включва в движението, но летищната полиция му направи знак да спре. Полицаят огледа превозното средство отпред и отзад, както и младите мъже и жени вътре.
— Кои са пътниците ви? — попита той.
Шофьорът наскоро беше пристигнал от Полша. Английският му беше сносен. Човекът нямаше представа кои са пътниците му. Бяха го наели да вземе осем пристигащи пасажери и точно това имаше намерение да направи. Сви рамене и поклати глава.
Полицаят се приближи още повече.
— В града сме за конференцията — предложи отговор високият рус мъж на предната седалка, който беше прекарал пет години като сержант в СЛС, или Специална лодъчна служба, екип от командоси към британските въоръжени сили. — „Нобъл Енърджи". Ние сме европейският търговски екип. Знаете ли някое добро място, на което можем да отседнем?
Полицаят беше фен на Английската висша лига по футбол. Британците бяха добри хора.
— В Ню Хейвън? Не. По-добре отидете в Манхатън. Хотел „Стандарт". Ще останете доволни.
— Благодаря, друже.
Пътуването до тайната квартира беше бързо и спокойно.
Веднага след пристигането на трите екипа първата работа, която трябваше да се свърши, беше да се преместят оръжията и оборудването от склада и да се подготвят за употреба. Наемниците вече бяха научили за загубата на командира на операцията Люк Ламбер и за конфискуването на намиращото се в оръжейното подземие. Колкото и жалко да беше, подобно събитие не беше бедствие. Тук ставаше въпрос за военна операция, а военните операции се подготвяха заедно с резервни планове за сценарии точно като този. Както им беше наредено преди заминаването им, лейтенант Санди Буфо, жилавият южноафрикански командос, по-известен като Скинър, пое командването. Първата му задача беше да организира доставката на резервните оръжия и припаси до тайната квартира. Доставката беше уредена да пристигне рано сутринта.
Скинър събра екипа в гаража, за да им раздаде екипировката. Всеки член получи бронежилетка, комуникационен колан с чисто нов клетъчен телефон и военна радиостанция, 9-милиметров пистолет „Зиг Зауер" и петдесет патрона с кух връх, автомат М5 на „Хеклер и Кох", заедно с петнадесет пълнителя, всеки от които съдържаше двадесет и седем патрона, две ръчни гранати, една бяла фосфорна граната, хидратираща система
„Кемълбек", пакет висококачествен декстроамфетамин, по-известен като „спийд", и нож KABAR с калъф.
Всички членове получиха и по още нещо: малка торбичка, която съдържаше 500-милиграмова капсула чист натриев цианид.
Целта беше всеки да прибере по 800 000 долара след успешното завършване на мисията, освен онези 200 000, които вече бяха взели. Възможно беше да получат доживотна присъда без право на помилване в затвор с усилен строг режим. Там затворниците прекарваха двадесет и три часа на ден заключени в килия два на три, в която никога не изгасяха осветлението. Разходките бяха само един час в тесен двор с дванадесетметрови стени от всички страни и ограда отгоре, която скриваше и малкото видима дневна светлина.
Смъртта беше за предпочитане пред залавянето, независимо дали щеше да бъде от полицейски куршум, или от смъртоносната отровна таблетка.
Наемниците прекараха следващите няколко часа в запознаване с екипировката си. Пистолетите бяха разглобявани и сглобявани отново. Автоматите бяха разгледани внимателно и пригодени към личните изисквания на хората. Пълнителите бяха заредени и прибрани в саковете.
Скинър Буфо нареди на екипите да се съберат в гаража с цялата си тактическа екипировка. Наемниците си бяха сложили жилетките, комуникационните колани с пистолетите и резервните пълнители. Метнаха саковете на рамо и прокараха ремъците на автоматите през гърдите си. Всеки от екипа носеше товар от повече от 15 килограма.
— Дълъг ден — каза мъжът, докато оглеждаше с гордост групата. — Осветлението ще бъде изгасено след час. Лягайте и поспете колкото може повече. Когато се събудите, искам да останете вътре, докато не огледам района и не ви дам зелена светлина. Стигнахме дотук — нека не се прецакваме сега. Тридесет и шест часа, хора. Gott mit uns[61].
61
Gott mit uns (от немски) — „Бог да е с нас". — Б. пр.